Водорасли в почвата: как синьозелените водорасли подобряват нейното здраве

Водораслите рядко се срещат естествено на сушата или в почвата. Синьозелените водорасли, известни още като цианобактерии, чието естествено местообитание са солените и сладките води, попадат в почвените системи чрез човешка намеса – както случайно, така и съзнателно. Във водните екосистеми цианобактериите могат да бъдат опустошителни: те масово се разрастват в водоемите и изчерпват кислорода, оставяйки твърде малко ресурси за останалите организми. На сушата обаче водораслите могат да играят точно обратната роля – да подобряват здравето и плодородието на почвата.

Фиксиране на азот

Съвременното земеделие разчита на азотфиксиращите растения в сеитбообръщението, за да поддържа достатъчно количество усвоим от растенията азот в почвата за следващите хранителни и технически култури. Синьозелените водорасли са сред малкото известни организми, способни да фиксират атмосферен азот. Те са изключително адаптивни към почти всякакви условия – единственото, от което се нуждаят, е относително влажна повърхност за развитие.

Като азотфиксатори цианобактериите могат да се окажат ценен помощник за земеделските производители. Те разграждат сложни съединения, съдържащи азот, който иначе не е достъпен за повечето растения. След този процес азотът – най-важният елемент за растежа на растенията – става лесноусвоим за другата растителност.

Научни изследвания

Научните проучвания върху ефективността на синьозелените водорасли в почвата показват, че растенията растат значително по-добре, когато в сеитбообръщението е включена култура от цианобактерии. Независимо от вида на отглежданата култура, въвеждането на синьозелени водорасли в почвата осигурява с 15 до 20% по-висок добив в сравнение с неинокулирана почва. С оглед на отличната им приспособимост към разнообразни климатични условия, те имат реален потенциал да помогнат за повторното обогатяване на почви с изчерпано съдържание на хранителни вещества. Изследванията в тази област продължават активно.

Положителни ефекти

Ползите от синьозелените водорасли далеч не се изчерпват с фиксирането на азот. Те спомагат и за усвояването на фосфора – един от трите най-важни за растежа на растенията елемента, наред с азота и калия. Освен това, когато цианобактериите се разграждат, в почвата постъпва свежо органично вещество. То стимулира развитието на полезни микроорганизми и създава основата за дълготрайно здрава и устойчива почва.

Популярност и ограничения

Въпреки че синьозелените водорасли са търговски достъпни от поне половин век, фермерите като цяло все още не са възприели широко идеята за тяхното използване като азотфиксатор. Причината е, че макар да са изключително адаптивни, те растат активно само три до четири месеца годишно, а земеделските производители обикновено се нуждаят от по-бързодействащи торове и азотни добавки.

Съществуват и други предизвикателства: на сушата цианобактериите се размножават сравнително бавно и до известна степен са уязвими към вредни бактерии, които могат да проникнат в почвата и да навредят на другите растения. Изследователската и развойната работа за преодоляване на тези недостатъци продължава, което дава надежда, че синьозелените водорасли ще заемат по-важно място в устойчивото земеделие в бъдеще.