Механиката на почвите е специализиран клон на строителното инженерство. Тя обхваща както изследването на физическите свойства на почвите, така и тяхното приложение като строителни материали в инженерни проекти. Дисциплината играе ключова роля при проектирането на основите на пътища, сгради и други съоръжения. Основите прехвърлят тежестта на конструкциите над тях към земята. Ако не са правилно съобразени с почвата, върху която се опират, конструкциите, които поддържат, могат да се разрушат.
В широк смисъл механиката на почвите се основава на три основни елемента. Първо, тя изисква познаване на различните видове почви — пясък, чакъл, тиня и глина. Второ, необходимо е разбиране на разнообразните условия, при които тези почви могат да се срещнат — дали са сухи или напълно наситени с вода. Трето, важно е да се знае как всеки вид почва се държи при конкретните условия. Комбинацията от тези знания дава на инженерите възможност да предвидят поведението на която и да е почва при определено натоварване.
Проучването на реакцията на почвата към приложените натоварвания включва шест ключови параметъра:
Вътрешно триене — помага да се определи колко вероятно е почвата да се плъзне под въздействието на сила.
Кохезия — лепкавостта на почвата, която също е решаващ фактор за скоростта на плъзгане.
Свиваемост — показва до каква степен дадена сила може да компресира почвата.
Еластичност — определя колко почвата ще си възстанови обема след компресия.
Капилярност — скоростта, с която почвата изтегля вода от подпочвените води, което определя нейната влажност.
Пропускливост — измерва колко добре почвата позволява на водата да се разпространява в нея.
Разбирането на тези шест елемента изисква едновременно познания по физика и математика. Математическата основа на механиката на почвите включва алгебра, тригонометрия и математически анализ. Инженерите използват алгебрични и тригонометрични уравнения, за да моделират силите и условията, на които почвата е изложена. Математическият анализ служи за определяне на промяната на тези зависимости във времето — това включва както диференциално, така и интегрално смятане, заедно с работа по диференциални уравнения.
Сред фундаменталните физични принципи в механиката на почвите са законът на Хук и законът на Дарси. Законът на Хук описва как различни материали се свиват и разширяват под въздействието на различни налягания. Законът на Дарси, от своя страна, описва движението на водата през почвата. Тези принципи оперират с величини като напрежение, деформация, плътност и еластични константи. Необходима е и вълновата механика — чрез нея се описва начинът, по който сеизмичните вълни се разпространяват през почвените слоеве, което е особено важно при оценка на сейзмичния риск.