Характеристики на анемоните: видове, отглеждане и грижи

Анемонът е род цъфтящи растения от семейство Лютикови (Ranunculaceae), разпространен в северните и южните умерени зони. Родът включва около 120 вида, много от които се култивират като декоративни градински растения. Анемоните са особено любими на градинарите, защото са сред най-лесните за отглеждане градински цветя.

Градинско отглеждане

Повечето видове анемони цъфтят през цялата година. Най-често отглежданият в градините вид е макоцветният анемон (Anemone coronaria), известен с цветята си, наподобяващи макове, и с листа, приличащи на магданоз. Цветовете му се срещат в разнообразни оттенъци – най-често алено, бяло, кървавочервено, синьо и лилаво.

Друг популярен градински вид е Anemone hupehensis, който обикновено се отглежда като есенноцъфтящо растение. То може да достигне до около 99 см височина и цъфти в продължение на няколко седмици.

Грижи за анемоните

Луковиците на анемоните обикновено се засаждат около месец октомври, а растенията цъфтят през май и юни на следващата година. Видът вирее най-добре в глинеста почва, обогатена с торове, например добре угнил животински тор. Когато листата узреят, е препоръчително грудките да се съхраняват на сухо място до момента на новото засаждане.

Различните видове анемони изискват различно количество слънчева светлина. Някои трябва да се засаждат на открити места без никаква сянка, докато други се нуждаят от постоянна полусянка, за да цъфтят правилно. Повечето анемони може да не оцелеят при продължително излагане на прякото слънце, затова през горещите месеци може да се наложи поставянето на навес за частично засенчване на растенията. След като растенията цъфтят, цветята е най-добре да се берат рано сутрин – така стресът за растението се свежда до минимум.

Вредители и болести

Анемоните са податливи на нападение от гризки (ларви на нощни пеперуди) – един от най-разпространените градински вредители. Сред често срещаните заболявания при анемоните са бактериалната гала по кореновата шийка, къдренето на листата, южното увяхване и брашнестата мана. Най-ефективният начин за справяне с тези проблеми е отстраняването и подрязването на засегнатите части на растението, докато при гъбичните заболявания е необходимо пръскане с подходящ фунгицид.

Основни разновидности

Анемоните могат да бъдат разделени в три основни групи: пролетноцъфтящи видове, грудкови видове и едри есенноцъфтящи видове. Пролетноцъфтящите разновидности се размножават чрез коренища или грудки. Коренищата са части, наподобяващи стебла, обикновено разположени в основата на растението, които по време на развитието образуват издънки и нови корени. Грудките от своя страна са запасяващи структури, в които растението съхранява енергия и хранителни вещества за бъдещо развитие – те могат да бъдат видоизменени стебла или корени, в зависимост от вида.

Анемоните притежават коренови грудки, които могат лесно да се засаждат през пролетта. Едрите есенноцъфтящи разновидности не образуват нито коренище, нито грудка, а вместо това развиват влакнести корени.