Армоарът е вертикален шкаф с две врати, обикновено изработен от дърво. Съвременните армоари са автономни, което позволява лесно преместване. Вътре се намират рафтове, разположени над или под свободното пространство, първоначално предвидено за окачване на дрехи. Някои модели включват чекмеджета – или от външната страна под вратите, или скрити вътре, под рафтовете.
Въпреки че армоарите се произвеждат по целия свят, техният произход е френски. Думата „armoire“ идва от старофренското „arme“, което означава „оръжие“ или „инструмент“. Името се дължи на първоначалната им функция – съхранение на оръжия.
Първите армоари се появяват през XVI век като вградени шкафове. Скоро след това се развиват автономните модели, които познаваме днес. Първоначално са изработени от дъб и украсени с резби и фигурки, съобразени с вкуса на собственика. По-късно се използва орех, тъй като дъбът става по-трудно достъпен и орехът предлага по-евтина алтернатива, правейки армоарите по-достъпни за по-широк кръг от хора. През XVIII–XIX век се въвеждат екзотични дървета, златни и сребърни инкрустации, както и сложни орнаменти.
Стиловете на армоарите отразяват епохата, в която са създадени. Ренесансовите армоари са богато орнаментирани с гръцки богини, орли и флорални мотиви, изработени от твърди дървета като дъб. Армоарите от периода на Луи XIII са подобни, но се фокусират повече върху удобството. При Луи XIV, XV и Регентството се използват злато, костенурков панел и лакови завършки с ориенталски мотиви. В края на XIX век се появяват армоари в стил арт нуво и арт деко – характерни с извити линии и геометрични модели.
Днес армоарите вече не са ограничени само до спални. Те се намират в бани, всекидневни, кухни и офисни помещения, където служат като телевизионни стойки, мебели за съхранение на компютърна техника или като шкафове за посуда.