Какъв е произходът на градинските орнаменти?

Градинските орнаменти за тревни площи могат да приемат най-разнообразни форми и да бъдат изработени от широка гама материали. Градински статуи, топиари и модерни декорации като курьозни и сезонни украшения дават на собствениците на жилища възможност да изразят своята креативност и да отразят личността си. Традицията за украсяване на тревни площи датира поне от първи век след Христа.

Статуи

Мраморните статуи са сред най-ранните примери за градинска украса. Археолозите откриват доказателства за четири статуи, поставени около басейн в скулптурна градина във Вилата на Попея в Оплонти, Италия. Принадлежала на римския император Нерон, тази римска вила е била погребана под вулканична пепел при изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. Статуите продължават да са популярна форма на градински орнамент и до днес – независимо дали са изработени от мрамор, камък, печена глина или смола.

Топиари

Топиарито е изкуството да се оформят, режат и подрязват дървета или храсти, за да се създаде декоративна форма. Често това се постига чрез метална рамка или рамка от друг материал, наречена „тютор“, която контролира или насочва растежа на растението върху и около рамката, докато тя бъде напълно скрита. След това зеленината се подрязва и поддържа, за да продължи да расте във формата на конструкцията.

Топиарито е практикувано още от древните римляни. През първи век сл. Хр. Плиний Стари описва „ловни сцени, флотилии кораби и всякакви изображения“, изрязани от кипарисови дървета. Плиний Млади пък разказва за собствената си градина с чемширови храсти, „които са подрязани в най-разнообразни форми, като някои от тях са оформени с букви, изписващи моето име като собственик и това на градинаря“. Топиарите запазват популярността си в цяла Европа и достигат нови нива на изтънченост и детайлност в европейските градини през XVII и XVIII век. Днес те все още могат да се видят – от прости сферични форми до фигури на животни или причудливи герои.

Курьозни градински орнаменти

Джуджетата и розовите фламинго са само част от наличните курьозни градински орнаменти. Вечно популярното градинско джудже се „ражда“ в Тюрингия, Германия. Филип Грибел управлявал фабрика за теракота в малкото градче Грефенрода, която произвеждала глинени фигури на животни и приказни герои за дома и градината. През 1890 г. той представя фигура на джудже, която бързо става много популярна в цяла Европа и САЩ.

С появата на пластмасите пред американската публика през 40-те години на XX век градинските орнаменти стават по-евтини и по-лесни за масово производство в сравнение с персонализираните творения от мрамор и метал от поколенията преди това. Розовото фламинго е произведено за първи път около 1957 г. По това време американците живеели „добрия живот“ – масово се преселвали в предградията и възприемали тюркоазено и розово в модата и интериора. Поставянето на двойка яркорозови пластмасови фламинго в средата на предния двор се превръща в истинска мода.

Сезонни градински орнаменти

Сезонните градински орнаменти, особено коледните, са неизменен елемент в украсяването на дворовете. Електрическите коледни декорации за двора се продават още през 1927 г., но те представлявали сериозна опасност от пожар. Едва през 50-те години електрическите декорации биват усъвършенствани дотам, че да станат достъпни и безопасни за средностатистическото домакинство.

Пример за ранни неелектрически сезонни орнаменти са плоски, двуизмерни печатни фигури върху колчета, които се забивали направо в земята. През 1967 г. корпорацията Poloron разработва пластмасовата леяна и осветена композиция от Дядо Коледа и впряга от елени – толкова познатата ни и днес. Дървени, пластмасови, метални и платнени сезонни орнаменти се появяват по време на големите празници на тревни площи из цяла Америка.