Как били устроени южните плантации в САЩ – разположение, история и развитие

Когато си представяме южните плантации в Америка, на ум често идват романтичните образи от „Отнесени от вихъра“. За работниците обаче тези ферми далеч не са били романтично преживяване. Южните плантации олицетворяват система на интензивен труд за работниците и огромна печалба за собствениците. С течение на времето, с развитието на плантациите и премахването на робството, възможностите за хората, работещи там, започват постепенно да се подобряват.

Основно разположение

Ранните плантации обикновено били издигани покрай реки. Реките служели като транспортна артерия – чрез тях културите били доставяни до пазарите, а стоките и припасите достигали до самата плантация. Централна сграда бил домът на плантатора – основното жилище на собственика. Тези къщи обикновено били просторни и в тях обслужвали многобройни слуги. Робите живеели в близки малки колиби с калдъръмени или земни подове. Отделни помощни постройки съхранявали реколтата и домакинските животни. Интересен детайл е, че кухните били строяни настрани от останалите сгради – като мярка за защита от пожар. Плантациите разполагали и със собствени перални помещения и ковачници.

Довоенните (антебелум) плантации

Антабелум (от латински – „преди войната“) плантациите са тези, действали преди 1864 г. До 30-те години на XIX век подобни стопанства могло да се открият от крайбрежието на Каролина чак до южна Луизиана. След 1860 г. те се разпространяват из целия американски Юг. Докато робството все още било законно, повечето плантации притежавали по-малко от 10 роба, но някои известни стопанства разполагали със стотици. Основните търговски култури били памукът и оризът. Към началото на Гражданската война памукът вече бил изпреварил тютюна и захарта, превръщайки се в най-големия търгуван продукт в света. Освен това се отглеждали и хранителни култури – грах, тикви, царевица, картофи и други зеленчуци, необходими за прехраната на обитателите на плантацията.

Плантации с изедници

Следвоенните („после войната“) плантации, известни още като плантации с изедници, възникнали в резултат на премахването на робството след Гражданската война. Понеже новоосвободените искали да напуснат стария си живот, собствениците рискували бързо да останат без работна ръка. Изедничеството, наричано още арендаторство, се оказало начин да задържат работниците. В замяна на труда си те получавали дял от реколтата – обикновено в съотношение 3:1 до 4:1 в полза на собственика.

Нео-плантациите

След Втората световна война машините постепенно заместват изедниците. Новите технологии позволяват бързо и механизирано прибиране на памука, изискващо минимален човешки труд. Макар изедничеството да продължило да съществува известно време, нео-плантациите се превръщат в нова и нарастваща институция в аграрния свят. Тази реорганизация на плантационната система предизвиква масова миграция на чернокожи семейства към градовете на Севера.