История на сламения покрив

Сламата, както обяснява Никълас Хол в своя наръчник „Thatching: A Handbook“, е покривна настилка, изработена от сух растителен материал, различен от дървесина. Сламените покриви имат многовековна история, а в селските райони на Азия и Африка те и до днес често представляват най-икономичният вариант за покриване на жилища.

Развитие на занаята

Според Джем Рейсън използването на слама за покриване възниква с прехода от живота в пещери към номадския начин на живот. Номадските народи се възползват от естествено достъпните материали като диви треви и въреск. С развитието на земеделието и появата на уседнали общности хората започват да използват слама от ръж, овес и пшеница — култури, които вече отглеждат системно.

Сламените покриви в Британия

Според BuildingConservation.com сламата е била най-разпространеното покривно покритие в почти всички части на Британия през Средновековието и е запазила популярността си в селските райони чак до края на XIX век. Интересен факт е, че в края на XVIII век представителите на т.нар. „живописна“ живопис често изобразяват къщи със сламени покриви, стремейки се да популяризират идеализирания и романтичен образ на провинциалната природа.

Занепад и възраждане

Популярността на сламените покриви в селска Британия постепенно спада, когато разширяващата се железопътна мрежа прави други покривни материали — като керемиди и шисти — широко достъпни за населението. Допълнителен удар занаятът получава около 1940 г. с появата на комбайните, които правят пшеничената слама неизгодна за използване при покриване.

Според оценките на организацията Diseworth Heritage Trust броят на сградите със сламени покриви в Англия намалява драматично — от около един милион през 1800 г. на едва около 35 000 към 1960 г. Традицията обаче не изчезва напълно: през 2009 г. във Великобритания все още работят около 1500 професионални сламари, като част от тях дори покриват нови сгради, което свидетелства за тихото възраждане на този традиционен занаят.