Притежават ли секвойите естествена защита от насекоми?

Високите секвои са истинските владетели на някои гори в западната част на САЩ. Дърветата са наречени така заради червеникавия цвят на дървесината и кората си, а танините, които придават този оттенък, ги правят практически несръбни за повечето насекоми, които не понасят техния вкус. Освен това танините играят важна роля и в защитата срещу гъбични инфекции и пожари.

Три вида секвои

Три дървесни вида носят името „секвоя“. Първата е крайбрежната секвоя (Sequoia sempervirens), устойчива в климатични зони 7 до 10a по класификация на Министерството на земеделието на САЩ. Тя е гигантът на калифорнийското крайбрежие, като отделни находища се срещат и покрай бреговете на южния Орегон.

Гигантската секвоя (Sequoiadendron giganteum) расте в планината Сиера Невада в Калифорния и е подходяща за зони до 8. И двата вида достигат небостъргачни височини от 90 метра и повече, с масивни диаметри на стъблото от 6 до 7,5 метра. Някои екземпляри са на възраст над 2000 години.

Третият представител е метасеквоята (Metasequoia glyptostroboides), родом от северен Китай, която вирее в зони 5 до 8. Значително по-ниска от калифорнийските си роднини, тя достига 23–30 метра височина и, за разлика от останалите секвои, е листопадно дърво.

Естествена устойчивост срещу насекоми

Повечето насекоми намират вкуса на танините за горчив и избягват дървета с високо съдържание на това вещество. Танините са и токсични за тях – те се свързват с протеините в слюнката на насекомото и с неговите храносмилателни ензими, като потискат способността му да усвоява растителните белтъчини. Насекомите, които поглъщат танини, не могат да наддават на тегло, а част от тях дори загиват. С времето съдържанието на танини се увеличава, поради което по-старите дървета са значително по-защитени от по-младите.

Кои вредители все пак могат да навредят?

Въпреки че секвоите рядко страдат от сериозни нашествия на насекоми, някои вредители все пак могат да им досаждат. Проблеми могат да причинят два вида щитоносни въшки – черната араукариева щитовка и секвойевата щитовка. Сред короядите опасност представляват кедрово-чемпировият корояд и секвойевият корояд. Освен това дърветата могат да бъдат увреждани и от чемпировия миньор, както и от смърчовия паякообраз акар.

Устойчивост на огън и гъбички

Освен че отблъскват насекомите вредители, секвоите са естествено устойчиви и на пожари и гъбични зарази. Дебелата и влажна кора обикновено предпазва стъблото от възпламеняване, а за разлика от елхите и боровете секвоите съдържат много малко запалима смола. Понякога огънят се изкачва по стъблото и опалва короната, като оставя кората относително незасегната.

Гъбичките обикновено се заселват в изгнилите части на дървета, пострадали от пожар, но тъй като секвоите до голяма степен устоят на повечето пожари, гъбичките рядко успяват да намерят подходяща среда за развитие.