От основата на Венера мухоловка се издигат стъбла, завършващи със специални листови капани, наречени ламина. Всяка ламина се състои от две подвижни лопатки, на вътрешната им страна има от две до пет космати тригери. За да се задейства затварянето, поне един тригер трябва да бъде докоснат два пъти или няколко тригера да бъдат докоснати бързо един след друг. Това показва движение на живо същество, а не случайни влияния като капки дъжд. Без правилната комбинация от докосвания капанът няма да се затвори.
Всеки капан може да задържи плячка само ограничен брой пъти. След три‑четири успешни улавяния механизмът се износва и спира да работи. Фалшиво задействане – когато много малка плячка излезе преди пълното затваряне – също намалява ефективността. След 8‑10 затваряния без хранене ламината спира да реагира на тригерите изцяло.
Когато капаните изчерпят броя си на затваряния, те се трансформират в широко отворени листа, които служат за фотосинтеза в продължение на няколко месеца. Тези „износени“ капани запазват чувствителните косми, но вече не реагират на докосване и не се затварят.
Подобно на много растения, мухоловката преминава в период на покой, започващ през есента и продължаващ до пролетта. По време на този период растението не се нуждае от храна и не реагира на тригерите, въпреки че листата остават зелени. Ако листата станат кафяви или черни, станат меки и издават мирис на гниене – това са признаци, че растението е мъртво.