Преди писмото на губернатора Джон Елъис от Северна Каролина, Венера мухоловка беше почти неизвестна извън кръга на американските изследователи и ботаници. Европейците я смятат за митично създание, тъй като естественият ѝ ареал е изключително ограничен – само блата в югоизточната част на Северна Каролина и източната Южна Каролина. Нито един европеец не е виждал такова растение преди това.
Джон Елъис, член на Източноиндийската компания, известна с транспорт на растителен материал, изпраща писмо до своя приятел и прочут ботаник Карл Линеус, описвайки откритото от него растение, което нарича Dionaea muscipula – Венера мухоловка. Писмото от 1769 г. е първото документирано споменаване на този вид. Елъис отдава признание на Питър Колинсън, който през 1765 г. изпраща първия сух екземпляр към Европа.
Името Dionaea muscipula е съчетание от името на гръцката богиня Диана (римската Венера) и латинската дума muscipula, означаваща „ловушка“. Елъис бил толкова впечатлен от растението, че местните жители го наричали „медна мида“, а той решава да даде на растението запомнящото се име „Венера мухоловка“.
Елъис правилно предвижда, че растението се нуждае от меки зими и топли лета, за да процъфти. В дивата природа Венера мухоловка е многогодишно растение с височина от 15 до 30 см, с бели, ярки цветове на дълги, твърди стъбла. То цъфти пролетта и предпочита влажна, песъчна, бедна на хранителни вещества почва. За успешно отглеждане е важно да се осигури достатъчно слънчева светлина и умерено поливане, като се избягва прекалено богата почва.