Цветовете на орхидеите са изключително разнообразни – всяко видово приспособяване отразява условията на растеж и наличните опрашители. Основната структура включва три листенца: две странични и едно, модифицирано в назъбена устна, образуваща чаша, където се събира нектарът и привлича насекоми‑опрашители. Цветовият нюанс и формата са еволюирали, за да привличат конкретни видове опрашители.
Орхидеите обитават различни микросредища в тропическите гори, което води до голямо разнообразие в листната им морфология. Наземните видове имат зелени листа, изпълнени с хлорофил, чрез които фотосинтезират. Епифитните орхидеи, растящи по стволовете на дърветата, често нямат листа, а фотосинтезата се осъществява в корените, покрити с хлорофил. Някои видове дори са без листа и се хранят чрез микоризни симбиози с гъби, живеещи в корените им.
Влажната, но променлива среда на дъждовната гора изисква ефективно задържане на вода. Епифитните орхидеи са развили плътна външна обвивка – веламен – която намалява изпарението и събира влага от въздуха. Наземните видове често образуват подземни коренови тръбести образувания (тубери), в които съхраняват вода за сухи периоди.
Орхидеите се отличават и с уникални репродуктивни структури. Мъжките и женските полови органи са слети в един колон, вместо да са отделни, както при повечето растения. Прахът на орхидеите също е необичаен – той се събира в лепкави маси, а не е сух и фин.