Папрати за слънчеви места: кои видове понасят слънцето

Папратите, растящи на слънчеви места, представляват изключение от правилото, тъй като повечето видове предпочитат пълна или частична сянка. Тези древни многогодишни и вечнозелени растения съществуват от над 300 милиона години и обикновено изискват влажна почва, богата на органични вещества.

За да отглеждате папрати в глинеста или песъклива почва, подобрете дренажа, като внесете около 5 см органичен материал, например компостирана боровa кора, в определената зона. Добавянето на още 5 см натрошен гранит допълнително разрохква глинестата почва и подобрява условията за растеж.

Устойчиви на пълно слънце

Кистичната папрат (Polystichum rigens) и космата устнеста папрат (Cheilanthes) се развиват добре на пълно слънце до полусянка в USDA зони 5–9. Кистичната папрат е идеална за алпинеуми и контейнери и предпочита влажна почва. Среднозелените ѝ листа остават вечнозелени в райони с мека зима, а растението достига 30–40 см височина.

Космата устнеста папрат е точният избор за рохкава, камениста почва — тя понася средно влажни до сухи условия. Родом от югозападните части на САЩ, тя без проблем издържа горещите и сухи лета, а сивозелените ѝ листа достигат 15–30 см височина.

Устойчиви на пълно слънце при постоянно влажна почва

Японската букова папрат (Thelypteris decursive-pinnata) и чувствителната папрат (Onoclea sensibilis) охотно растат на пълно слънце, стига почвата да бъде постоянно влажна; в противен случай предпочитат полусянка или пълна сянка.

Японската букова папрат е отличен избор за предната част на бордюр — тъмнозелените ѝ листа достигат 30–60 см височина в USDA зони 4–9. Както подсказва името ѝ, чувствителната папрат заспива при първите слани и по време на летни сушави периоди. Родом от източната част на Северна Америка, тя се отличава с широки светлозелени листчета с височина 30–90 см, които придават тропически характер на градината в USDA зони 2–9.

Понасящи слънце в райони с прохладно лято

Лилавостъблената царска папрат 'Purpurascens' (Osmunda regalis 'Purpurascens') и еленовата папрат (Blechnum spicant) понасят слънчеви места в региони с прохладно лято. От 'Purpurascens', засадена в USDA зони 3–9, може да очаквате голямо и ефектно растение с височина 90–150 см и красиви лилави стъбла. Тя обожава влажна до мокра почва, но успява и на полусянка или сянка.

Еленовата папрат е вечнозелено растение, което предпочита влажна, кисела почва в USDA зони 5–9. Родом от Тихоокеанския северозапад на САЩ, то понася доста слънце в климати с прохладно лято и достига 45–60 см височина.

Понасящи слънце в топъл климат

Меката дървовидна папрат (Dicksonia antarctica) и брадавичестата папрат (Phymatosorus scolopendria) понасят слънце в топли климати. Меката дървовидна папрат е подходяща за места с постоянно влажна до мокра почва, на пълно слънце или на петниста сянка в USDA зони 9–10. Тази огромна папрат достига 3,5–5,5 м височина и образува впечатляващо дървесно стъбло.

Брадавичестата папрат расте до 30–60 см в USDA зони 10–11. Този тропически вид се развива добре на пълно слънце до полусянка, стига почвата да е равномерно влажна и добре дренирана, но се счита за инвазивен в някои региони, затова засаждайте го с внимание.