Какви цветове могат да имат папратите? Разнообразие отвъд зеленото

Когато си помислим за градинските папрати, пред очите ни изплуват нюанси на хладното зелено. Горски пейзаж с петниста зеленина е първата среща на мнозина с тези елегантни растения. Папратите принадлежат към растителния отдел Pteridophyta, който обхваща множество родове и около 9 000 известни вида. Въпреки че цветовата им гама не е толкова богата, колкото видовото им разнообразие, папратите могат да се похвалят с много повече цветове освен класическото зелено.

Пигментите под декоративната зеленина

Същите пигменти, които оцветяват зеленчуците и цветята, отговарят и за цветовете, наблюдавани при папратите. Растителните пигменти присъстват в различни количества при различните растения, но често остават скрити под зеленото, което се дължи на хлорофила. Точно както зелените листа разкриват скритите оранжеви и червени тонове, когато нивата на хлорофил спаднат през есента, така и при някои папрати другите пигменти пробиват на повърхността. От червени и лилави нюанси до оранжево, златистожълто и кремаво – папратите се представят в цял спектър от цветове, включително зелено.

Цветни папрати за по-хладен климат

Много цветни папрати се чувстват отлично и в по-студени райони. Японската шарена папрат (Athyrium niponicum var. pictum) образува листа в тъмносинкаво-зелен цвят, обляни в сребрист отблясък, носени на дълбоко виненочервени дръжки. Култиварът „Ursula's Red“ показва още по-интензивни червени тонове, примесени с оловносиви оттенъци. И двата сорта са устойчиви в USDA зоните 4–9. Есенната папрат „Brilliance“ (Dryopteris erythrosora „Brilliance“), подходяща за USDA зони 5–9, напролет избухва с ярко сьомгови завити млади листа, които красиво контрастират с вече порасналите зелени. Тези свити младорастежи, наричани още крозиери, постепенно се разгъват в медночервени листа.

Нежни листа за мек климат

За райони с по-мека зима розовата адиантум папрат (Adiantum hispidulum), устойчива в USDA зони 7–8, привлича вниманието с деликатни листа, покрити с малки розовочервени листчета. Сребристата лентовидна папрат (Pteris cretica „Albo lineata“), подходяща за USDA зони 10а–11, често се отглежда и като ефектно стайно растение – множество зелени нюанси очертават кремавобелите центрове на пестролистната ѝ зеленина. Листата на верижната папрат (Woodwardia unigemmata), устойчива в USDA зони 7а–9b, изникват червени, а след това узряват през оранжево и жълто до зелено. Освен тях съществуват и още по-живописни и наситени култивари на тези цветни красавици.

Грижа за здрави и красиви папрати

Въпреки огромното разнообразие от видове, нуждите на папратите са доста сходни. Те се развиват най-добре в условия, които възпроизвеждат естествената им горска среда. Повечето папрати процъфтяват при висока влажност, постоянно влажна почва и сянка. Идеална е откритата, висока сянка – например под стари широколистни дървета или по северната страна на сградите. Много от цветовете на папратите стават още по-наситени именно в хладно и сенчесто време. Подходяща е слабокисела почва, богата на органично вещество, която едновременно задържа влагата и осигурява добър дренаж. Вместо торове е достатъчен годишен пласт мулч от фина бора кора, борови иглички или груб компост – той запазва влагата в почвата и доставя необходимите хранителни вещества по естествен начин.