Hexastylis срещу Asarum: разлики и отглеждане на дивия джинджифил

Дивите джинджифили (Asarum spp.) и представителите на род Hexastylis са ниско растящи сенколюбиви многолетници, достигащи на височина едва 12–25 см. Отличават се със сърцевидни листа и коренища с характерния аромат на джинджифил. Отглеждат се предимно заради декоративната си зеленина, тъй като мрачните, урновидни цветове остават скрити под листата. И двата рода са отлични почвопокривни растения за кътчета под дървета и храсти, както и по северните страни на сградите. Роднинската им близост е толкова голяма, че Hexastylis често се изброяват в каталозите просто под името Asarum.

Разлики в листата

Макар че зеленината и на двата рода може да се определи като сърцевидна, листата на дивите джинджифили обикновено са по-големи, по-закръглени и с по-равномерен цвят, докато при Hexastylis те понякога са изпъстрени със сребристи петна. Например листата на канадския див джинджифил (Asarum canadense) могат да достигнат до 15 см ширина, докато много от видовете Hexastylis едва надвишават половината от този размер. Правилото обаче не е абсолютно — в южните райони листата на едноцветния Hexastylis shuttleworthii според сведенията дори надминават тези на канадския джинджифил. Възможната причина е, че канадският вид развива по-бурен растеж именно в северните широти.

Скритите цветове

И двата рода образуват любопитни чашковидни цветове, наричани още „малки кафяви стомнички“, в тъмнокафяво, бордо, лилаво или почти черно. Тъй като цветовете израчат в основата на растението, под листата, ще трябва да коленичите и поразровите, за да ги откриете. Пчелите също не могат да ги видят, затова опрашването обикновено се извършва от нелитащи насекоми като мравките. Най-ефектните цветове в рода вероятно са тези на азиатския пандов джинджифил (Asarum maximum), оцветени поразително в черно и бяло.

Зимоустойчивост

Листопадният и бързорастящ канадски див джинджифил се разпълзява из USDA зони 3–8. Европейският див джинджифил (Asarum europaeum) и западният див джинджифил (Asarum caudatum) имат по-лъскава, вечнозелена зеленина, но са по-чувствителни към студ — първият е надежден в USDA зони 4–9, а вторият предпочита зони 6–10. Стреловидната Hexastylis arifolia е най-разпространена в южните щати, макар че се твърди, че издържа до USDA зона 4 (общо зони 4–9), а Hexastylis shuttleworthii се справя в зони 5–9. Високодекоративните азиатски форми като Asarum maximum и сребристо окайленият Hexastylis splendens „Quicksilver“ за съжаление са устойчиви само в USDA зони 6–10.

Идеални условия за отглеждане

И дивите джинджифили, и представителите на Hexastylis се чувстват най-добре в условия, наподобяващи горската постилка. Най-добре растат в кисела, богата на хумус почва на пълна или частична сянка. Както в гората, почвата трябва да е постоянно леко влажна, но никога преовлажнена. Растенията се възползват от периодично торене с компост, но е добра идея през пролетта да загребвате сухите листа далеч от тях, за да спрете най-големия им неприятел — охлювите. Ако разпръснете примамка срещу охлюви около растенията за защита, не забравяйте да я подновявате след всяко дъждовно време.