Джинджифилът (Zingiber officinale) е тропическо растение, което през лятото развива много декоративна зеленина, а през есента дарява с ценните си ароматни коренища. Можете да го отгледате дори от корени, закупени от хранителния магазин, стига те да са плътни и здрави на вид. Джинджифилът вирее най-добре в топли климатични зони, но ако се отглежда в саксии и бъде прибран навътре преди първите слани, той успешно презимува и на закрито.
За здравословен растеж джинджифилът се нуждае от добре дренирана почва и полусянка. Идеални са лехите с ярка, но разсеяна светлина през целия ден, както и местата със сутрешно слънце и следобедна сянка. Растението може да се засади в градинска леха, обогатена с около 5 см компост, вкопан в горните 20 см от почвата, или в саксия, която през студените месеци да се съхранява на закрито. Саксията задължително трябва да има отвор за отводняване в дъното, за да може излишната влага да изтича свободно. Подходяща е всяка добре дренираща почвена смес за саксийни растения.
Коренищата на джинджифила покълват бързо, когато бъдат засадени в градината през пролетта. Всяко парче корен трябва да има поне един растежен възел – те представляват малки издутини по горната част на коренището. Големите коренища можете да разрежете на парчета с дължина около 5 см, стига всяко да съдържа възел. Оставете отрязаните части да изсъхнат един-два дни преди засаждането, за да намалите риска от гниене. Горната част на коренището трябва да остане точно под повърхността на почвата. В леха разстоянието между растенията трябва да бъде около 30 см, а в саксия с диаметър 30 см се засажда едно коренище.
Докато джинджифилът поникне, поливайте умерено – само толкова, колкото да поддържате почвата леко влажна. След появата на листата растението се нуждае от около 5–7 см вода седмично. Горните 15–20 см от почвата трябва да са постоянно влажни. Слой мулч с дебелина около 5 см помага за запазването на влагата в земята. През летния вегетационен период джинджифилът се възползва от ежемесечно торене с водоразтворим тор. Една супена лъжица балансиран тор, разтворен в около 4 литра вода, е достатъчна за площ от приблизително 1 кв.м от лехата. При добре дренирана почва джинджифилът почти не страда от болести и проблеми с вредители.
Обикновено през късната есен или началото на зимата зеленината на джинджифила увяхва. По това време можете да я отрежете до земята. Растенията в саксии трябва да бъдат внесени на закрито, преди температурите да паднат под 10°C. Ако желаете да приберете реколтата, внимателно изкопайте около растението след увяхването на зеленината – на около 20 см от основата му. Отделете коренищата от външната част на кореновата система, а останалите оставете в земята, за да продължат да растат и следващата година. Обновяването на мулчевия слой върху зимуващия на открито джинджифил осигурява допълнителна изолация от зимния студ и пречи на плевелите да нападнат лехата.
Почвени условия за смоковница
Посаждане на тайландски чили
Как да отглеждаме и грижим за джинджифила: пълно ръководство стъпка по стъпка
Отглеждане на цветя за рязане
Изисквания за почва при отглеждане на джинджифил
Въгленът в почвата – ползи, приложение и ограничения
Токсини в почвата – какво трябва да знаете