Всички храсти с боровинки се нуждаят от опрашване, за да образуват едри плодове и да дават богати добиви. Без ефективно опрашване – дело на дивите или на домашните медоносни пчели – значителна част от цветовете не успява да се превърне в напълно развит плод.
За търговските производители решението дали да наемат кошери с медоносни пчели за опрашване на насажденията е важно и сложно стопанско решение. За домашните производители този въпрос обикновено е много по-прост: някои дори откриват удоволствие да започнат собствен малък пчелин – ако не другаде, то поне заради меда. Друга възможност е умишлено да създадете подходяща среда, която привлича бумбарите и другите местни пчели – като цяло те са по-добри опрашители на боровинките от медоносните пчели.
При боровинките сравнително голямо количество относително тежък прашец трябва да бъде пренесено от пчелите от прашника – мъжката част на цвета – към близалцето, женската му част. Бумбарите и другите местни пчели всъщност са по-ефективни опрашители на боровинките от медоносните пчели, защото са така наречените „вибрационни“ опрашители: техните трептения отделят значително повече прашец, отколкото една медоносна пчела би могла да пренесе. Обикновено едно единствено посещение на бумбара свършва работа, докато за същия резултат са нужни три или повече посещения на медоносни пчели.
Когато съвместим прашец попадне върху възприемчивото близалце на цвета на боровинката, той опложда семепъпките, които формират дребните семена. Именно тези оплодени семена стимулират растежа на по-едри и сочни плодове.
За да настъпи оплождане, част от боровинките изискват кръстосано опрашване, тоест прашец от друго растение – от същия сорт или от различен, но съвместим сорт. До 90% от нискостеблените (диворастящи) боровинки са самостерилни, което означава, че за оплождането им е необходим прашец от друг сорт.
Отглежданите северни високостеблени сортове, като например Bluecrop, са самоплодни – за тях е достатъчен прашец от друго растение от същия сорт. Останалите високостеблени сортове се нуждаят от кръстосано опрашване с прашец от различен сорт. Боровинките тип „рабитай“, широко разпространени в южните райони, зависят изключително силно от кръстосаното опрашване – толкова, че обичайната практика е да се засаждат поне три различни сорта заедно.
Местните (диви) пчели, които често водят самотен или слабо социален начин на живот, са отлични опрашители на боровинките – и с малко усилия можете да им помогнете да процъфтяват. Те са по-малко капризни от медоносните пчели, готови са да „работят“ дори при неблагоприятни условия и освен това не са податливи на синдрома на колапса на колонята и другите болести, които в момента поразяват медоносните пчели.
Осигуряването им на храна през цялата година е сравнително лесно – засадете диви цветя и разнообразие от местни растения в допълнение към целевите култури. Убежището е още по-просто: оставете ивици гола почва или пясък за пчелите, които гнездят в земята, и купчини клонки или дървени отпадъци за тези, които гнездят в дървесина.
За по-големите производители често е необходимо едновременно да насърчават популациите на местните пчели и да разчитат на медоносните пчели – съчетавайки наличността и нуждите и на двата вида. Въведете колонии от местни бумбари, за да разнообразите опрашителите си, защото бумбарите остават активни и в периоди, когато медоносните пчели не летят. Полезни са и много други видове местни пчели.
Не въвеждайте медоносните пчели, преди боровинките вече да са в пълен цъфтеж – иначе, при възможност да намерят други източници на нектар, те могат да ги предпочетат. И накрая, имайте предвид: както местните, така и домашните пчели са изключително уязвими към пестицидите, затова избягвайте употребата на потенциално токсични препарати доколкото е възможно.