Как да отглеждаме амеланхиер (Serviceberry) в Колорадо

Амеланхиерите – дървета и храсти от род Amelanchier – са известни с много имена, но плодовете им остават също толкова сладки. Наричани още „юнийски боровинки“ (juneberry), „планински боровинки“ и „шадбуш“, тези представители на семейство Розови (Rosaceae) растат в климатични зони 3–8 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ. Плодовете им са любими на птиците и са били основна храна за индианците, които ги използвали за приготвянето на пемикан. Благодарение на своята устойчивост на екстремни студове, суша и алкални почви, няколко вида амеланхиер се развиват отлично в колорадските ландшафти – дори в районите на Високите равнини и Скалистите планини.

Видове амеланхиер, подходящи за Колорадо

Съществуват над 25 различни вида амеланхиер, но най-разпространените в Колорадо са саскатун или западният амеланхиер (Amelanchier alnifolia), шадблоу амеланхиерът (Amelanchier canadensis) и ютският амеланхиер (Amelanchier utahensis). Зрелите растения обикновено достигат 1,8 до 7,5 метра височина с разпереност до 6 метра, което ги прави отличен избор за по-малки дворове. Това са истински четирисезонни растения – през пролетта те се окичват с гроздове от ефектни бели цветове, които в средата на лятото отстъпват място на сочни, цветни плодове. През есента листата придобиват ярки жълти до червено-оранжеви оттенъци, а сребристо-сивата кора добавя живописност към зимния пейзаж.

Избор на място за засаждане

Отглежданите като декоративни растения амеланхиери понасят както частична сянка, така и пълно слънце, но ако целта ви е богата реколта от плодове, засадете ги на напълно слънчево място. Растенията се адаптират към различни почвени условия, но предпочитат влажни, слабо кисели почви с добър дренаж. Избягвайте места с гъста сянка или тежка, глинеста почва. Ако засаждате няколко растения, за да оформите жив плет, оставете около 1,8 метра разстояние между всяко от тях.

Поливане на амеланхиера

През първата година след засаждането, докато растението се аклиматизира, използвайте маркуч за капково напояване, за да осигурявате около 2,5 см вода седмично през целия вегетационен сезон. Насочете поливането не към самия ствол, а към почвата от ръба на короната навън. След като растението се установи, допълнително поливайте с около 2,5 см вода седмично само при продължителни периоди на силна суша. Разпръскването на органичен мулч – например тришки или натрошена кора – помага да се поддържа постоянна влажност на почвата и едновременно потиска плевелите, които отнемат влага.

Резитба на амеланхиера

Редовната резитба поддържа амеланхиера здрав, красив и плододаващ. Тъй като цветовете и плодовете се образуват върху издънките от миналата година, извършвайте резитбата рано напролет, преди появата на листата – така стимулирате силен нов прираст и изобилен урожай. С остри градински ножици или резачки премахнете всички повредени, слаби, болни, сухи или ниско разперени клони. Отстранявайте и издънките, поникнали около основата на растението, освен ако не искате то да образува гъста колония. Подрязвайте стъблата при необходимост, за да поддържате желаната форма и размер, но не премахвайте повече от една трета от тях при една резитба. Не забравяйте да дезинфекцирате инструментите преди работа.

Възможни проблеми

Макар че амеланхиерът рядко страда от сериозни вредители или заболявания, в колорадските градини той понякога е засегнат от бактериално изгаряне (fire blight). Болестта се проявява с почерняла листа и кора, отмиращи клони и листа, воднисти петна по цветовете и набръчкани, изсъхнали плодове. Към октомври 2013 г. все още не съществува лечение, затова спрете разпространението ѝ, като отрежете засегнатите клони на около 20–30 см под видимата заразена част. Между всеки два разреза потопете резачките за две минути в разтвор от 1 част белина и 9 части вода, за да не пренесете инфекцията. Ако не искате птиците да ви изпреварят към сладките плодове, покрийте храста с пластмасова защитна мрежа и я закрепете плътно към земята.