Соята е високо ценена хранителна култура благодарение на способността си да оцелява при разнообразни условия. Най-добре се развива, когато бъде засята в средата до края на пролетта, когато температурата на почвата е между 13 и 16°C (55–60°F). Колкото по-топла е почвата, толкова по-бързо покълват семената. Ако почвата е прекалено наситена с вода, сеитбата следва да бъде отложена, докато условията се подобрят.
Интересен факт: Соята расте по-бавно от повечето други видове бобови растения.
След като семето бъде засадено, то започва да поема влага от почвата. Един или два дни по-късно първият корен пробива семенната обвивка и се насочва надолу в земята. Приблизително седмица след това се появява първият надземен издънка, който образува зародишните листа, наречени котиледони. Чрез процеса на фотосинтеза котиледоните започват да произвеждат храна за растението, което му позволява да развие първите си истински листа.
Интересен факт: Листата на соята са сложни и се наричат трилистници.
След като соевото растение развие първите си листа, то започва да расте по-интензивно – образува нови клони и се стреми нагоре към слънчевата светлина. Паралелно с развитието на надземната част растението изгражда главен корен и все по-разклонена коренова система. Когато соятът образува шест до десет листа, той навлиза в репродуктивния си стадий и започва да цъфти. Соята се самоопрашва и до 80% от пъпките дават плод – шушулки с бобове.
Интересен факт: Соята се развива най-добре в добре обработена, рохкава почва.
Идеалната среда за отглеждане на соя е рохкава, глинесто-хумусна почва. Тежките глинести почви са бедни на хумус и органично вещество и съдържат малко полезни микроорганизми, които подпомагат развитието на растенията. Рохкавата структура осигурява добра циркулация на въздуха около корените. Соевите растения се нуждаят от почва с достатъчна водоудържаща способност, а глинестите почви допринасят за намаляване на конкуренцията от плевели и предпазват от ерозия. Семената трябва да се засяват на дълбочина около 2,5 до 5 см (1–2 инча).
Важно е да знаете: Хладното време и периодите на активен растеж могат да ускорят разпространението на вируса на мозайката.
Соевите култури могат да бъдат засегнати от заболяване, известно като вирус на мозайката по бобовите шушулки. Заразяването става чрез инфектирани семена или – още по-често – чрез бръмбара на соевия лист, който пренася вируса, докато се храни между отделните растения. Типичните симптоми включват жълти и зелени петна по листата, които придават характерен шарен вид. За борба с вредителя използвайте инсектициди, одобрени специално срещу бобовите бръмбари. Закупуването на устойчиви на болести сортове и спазването на сеитбооборот са надеждни методи за предотвратяване на това вредоносно вирусно заболяване.