Как прашецът прораства селективно

С изключение на няколко редки случая, прашецът не прораства безразборно. По време на опрашването се случват редица химични реакции и специфични биологични процеси, които гарантират, че едно растение не опрашва друго видово различно растение.

Протеини

След като прашецът се осели върху стигмата, протеините в него се свързват с протеините на стигмата, образувайки здрава връзка. Тази връзка позволява преминаването на вода, което кара прашецът да се раздуе, да разтърси защитната си обвивка и да се подготви за покълване. Ако протеините са несъвместими или не се разпознават, стигмата отхвърля прашеца и той не може да абсорбира необходимата вода.

ДНК

Сексуалното размножаване на растенията увеличава генетичното разнообразие, като съчетава генетичната информация от два родителя. Прашецът съдържа половината от ДНК‑то, необходимо за ново растение, докато яйчникът съдържа другата половина. За да се образува жизнеспособно растение, тези две половини трябва да бъдат съвместими. При различните видове ДНК‑то обикновено е твърде различно, за да се получи успешно съкръстяване.

Химични сигнали

Когато прашецът се напои, се задейства химическа реакция и започва растежът на поленовата тръба. Под натиска на водата тръбата пробива защитната обвивка и навлиза в стигмата. Ако химичните подписи между стигмата и поленовата тръба съвпадат, стигмата позволява на тръбата да продължи през стила и да достигне до яйцеклетката в центъра на цветето. При несъвместимост химическите сигнали спират растежа на тръбата, което възпрепятства оплождането.

Изключения

Когато два вида растения са достатъчно сходни по отношение на протеини, химични сигнали и ДНК, може да се случи оплождане между тях. Полученото потомство се нарича хибрид. Хибридите често са стерилни и не могат да образуват жизнеспособни семена. За това растениятите селекционери създават хибриди с желани характеристики, но те се разпространяват чрез размножаване по вегетативни части – клонки, коренови отрезки и др.