Как се разпространява игликата и как да я отгледаме в градината

Игликата (Primula sp.) е обширен род, включващ над 400 вида, както и множество хибриди и сортове. Растенията са многогодишни и се характеризират с голи цветоноси, розетки от листа в основата си и цветя с по пять венчелистчета всяко. Някои видове плътно покриват земята, докато други имат сравнително високи цветни стъбла. Игликите могат да бъдат вечнозелени или полувечнозелени. Добре аклиматизирало се растение постепенно увеличава размерите си и се разпростира, макар че повечето видове и сортове не са агресивни.

Начини на разпространение

Игликите се разпространяват по два основни начина – чрез семена, покълнали в близост до майчиното растение, и чрез млади издънки, които поникват от неговите корени. Основната розетка на игликата прилича донякъде на дребна зелена салата. Жизнеспособното растение с времето образува втора подобна розетка до първоначалната. Тези „наследници“ може да се оставят да продължат да растат и с времето сами да дават нови издънки, или да се отделят от майчиното растение и да се пресадят на друго място.

Отглеждане

За да създадете ширееща се колония от иглики, осигурете на растенията влажно, частично засенчено място с глинеста, богата на хумус почва. Мулчирайте щедро, за да задържите влагата в почвата през лятото и да потиснете растежа на плевелите. Ако искате да ускорите разпространението, можете да вземете коренови резници, когато растенията са в покой – обикновено в края на есента. Отрежете участъци с дължина 5–10 см от най-дебелите корени, без да премахвате повече от една трета от общата им маса. Подредете резниците хоризонтално върху плитък съд със субстрат за саксийни растения и покрийте с тънък слой почва. Поставете съда в студен парник. Новите издънки трябва да се появят напролет.

Видове, които лесно се разпространяват

Сред видовете, които най-лесно образуват колонии, е обикновената иглика (Primula vulgaris), устойчива в USDA зони 4–8. Тя достига 8–15 см на височина и толкова на ширина, като цъфти през пролетта. Primula denticulata, подходяща за USDA зони 2–8, достига около 45 см височина и се отличава с закръглени съцветия в лилаво, бяло или розово. Канделябровата иглика (Primula beesiana) е още по-висока – до 60 см. Видът е издръжлив в USDA зони 5–8 и привлича погледа с червени цветя с жълто гърло.

Използване в градината

Ширещите се колонии от иглики са идеални за горски градини, където придават свеж пролетен цвят и могат да се съчетаят с естествено разрастващи се групи от пролетно цъфтящи луковични растения или диви зюмбюли (Hyacinthoides non-scripta), устойчиви в USDA зони 4–10. Растенията са чудесен избор за бреговете на потоци или други наклонени терени, стига те да не са твърде слънчеви и горещи. Колониите от иглики могат също да се оставят свободно да се разпространят около основите на пролетно и лятно цъфтящи храсти, като подчертаят красотата им.