Чашелистчетата стегнато обвиват цветната пъпка и действат подобно на цип. Когато пъпката узрее, чашелистчетата се разгъват надолу и освобождават венчелистчетата, позволявайки на затворения цвят да се разтвори в своята пълна красота. Но функциите им далеч не се изчерпват дотук — чашелистчетата не само предпазват узряващата пъпка, но и произвеждат храна за растението. Някои от тях дори се маскират като венчелистчета, за да привлекат опрашители.
Повечето чашелистчета са зелени, листоподобни образувания, които заедно изграждат чашката на цвета. Съществуват обаче и изключения — някои чашелистчета са яркo оцветени и приличат повече на венчелистчета, отколкото на листа. Те се намират в основата на цветната пъпка, точно под венчелистчетата, и са закрепени около кръговидна структура, наречена цветно легло (рецептакул), разположена в горната част на дръжката. При някои видове чашелистчетата са отделни едно от друго, докато при други се сливат в единна чашковидна форма.
Чашелистчетата изпълняват няколко жизненоважни задачи. Първо, те обгръщат цветните пъпки и образуват защитна бариера между крехките развиващи се венчелистчета и външната среда. Благодарение на тази преграда насекоми и причинители на болести трудно достигат до пъпката, а слънчевата светлина и неблагоприятните атмосферни условия не могат да я повредят. Второ, тъй като съдържат хлорофил, чашелистчетата извършват фотосинтеза и така допринасят за производството на храна за цялото растение. И трето, част от чашелистчетата, наречени тепали, са толкова цветни като венчелистчетата и активно привличат опрашващи насекоми.
Начинът, по който чашелистчетата „разкопчават“ пъпката, варира при различните растения — понякога става дума за бързо разделяне, друг път за постепенното им разгъване надолу. Калифорнийската ешколция (Eschscholzia californica), многогодишно растение, подходящо за зоните 6–10 по класификацията на USDA, се отваря мигновено, щом чашелистчетата ѝ се разделят. Екологичните сигнали, като светлината и температурата, определят кога точно различните растения ще освободят пъпките си. Така например в зоните 3–9 по USDA чашелистчетата на хемерокалиса (Hemerocallis spp.) реагират на настъпващата тъмнина и се разгъват около полунощ, докато цветята на нощната красавица (Mirabilis jalapa), подходяща за зоните 7a–10b по USDA, се отварят късно следобед.
При хемерокалиса и морозовеца (Helleborus orientalis) чашелистчетата, наричани тепали, са практически неотличими от венчелистчетата. Тези тепали подпомагат истинските венчелистчета, като придават на цветовете допълнителен взрив от багри, който привлича опрашители. Морозовецът среща два специфични предизвикателства при опрашването, които тепалите му помагат да преодолее. На първо място, той цъфти през студените месеци (зони 4–9 по USDA), когато опрашителите са малко, затова яркото оцветяване привлича оцелялите насекоми. На второ място, цветята му кимват увиснали надолу, но много от тепалите са оцветени и от двете страни, което ги прави видими за по-широк кръг опрашители отвсякъде.