Дървото гинко: значение за дивата природа и ползи за човека

Гинковото дърво е най-старият оцелял до наши дни вид дърво в света. Гинко билоба (Ginkgo biloba), известна още като „живо вкаменелост“, е единственият останал представител на цяло семейство дървета, познато ни от вкаменелости. Листата му се използват широко в билколечението, а печените ядки са популярна закуска в Япония, където са известни като „гинко орехи“. Плодовете около ядките обаче изпускат неприятна миризма – именно затова повечето озеленители предпочитат мъжки дръвчета, отгледани от резници. Дивите гори от гинко на практика са изчезнали, а търговска реколта от ядки днес не се добива.

Характеристики на дървото гинко

Гинковите дървета достигат височина от 15 до 24 метра. Макар че мъжките екземпляри са предпочитани за засаждане в паркове и край градски улици, с времето те надрастват предоставеното им пространство поради широката си разклонена корона. Гинкото е голосеменно широколистно дърво – истинско ботаническо чудо, устояло на милиони години промени.

Листата са кожести, ветрилообразни и полуделени в средата, с успоредни централни жилки във всяка част. През есента те придобиват равномерен златисто-жълт цвят. Това впечатляващо цветно шоу продължава около две седмици, след което листата окапват почти едновременно за кратък период – гледка, която всяка година привлича многобройни посетители в парковете.

Гинкото като местообитание за дивата природа

Както много други дървета, гинкото осигурява дом за различни птици и животни, намиращи убежище сред клоните му. Тези дървета се отглеждат от хилядолетия, като в определени периоди дори се е смятало, че диви екземпляри вече не съществуват. По-голямата част от гинковите дървета днес са декоративни насаждения или дървета, отглеждани за производство на лечебни суровини. Видовете птици и животни, които използват гинкото за убежище, варират според географското местоположение на дърветата.

Ролята на гинкото в храненето на дивите животни

Гинко билоба съдържа гинголи, гинголиди и други биологично активни съставки. Листата се използват както във ветеринарната, така и в човешката хомеопатия. Медицинските изследвания показват, че тези компоненти са токсични във високи дози. Гинголите и гинголидите са алкилфеноли от типа на урушиола – сходни с веществата в черупките на кашуто, отровния бръшлян и отровния дъб. Благодарение на тези съединения дървото е забележимо устойчиво на вредители и болести.

Плодовете също съдържат гинголи и гинголиди. Те привличат мухи, но са напълно непривлекателни за дивите животни като храна. Ядките вътре в плодовете се събират от хора и се консумират само след старателно почистване на месестата част, отстраняване на черупката и термична обработка.

Човешката употреба на гинковите дървета

Гинковото дърво основно се използва и засажда от човека. Произходът на вида датира от мезозойската ера, когато той бил разпространен по целия свят. Последвалите геоложки катаклизми унищожили повечето диви находища на гинко по планетата. Днешните дървета са потомци на малка група, оцелела през последното голямо ледниково време, а монаси в Източна Азия ги отглеждат в продължение на хилядолетия.

Не е известно кои видове животни може да са се хранели с плодовете на гинкото и по този начин да са допринесли за широкото му разпространение през юрския и триаския период. Днешното му глобално разпространение обаче е изцяло дело на човека. Дивата природа, която използва гинкото за убежище, включва предимно птици и животни като катериците – видове, тясно свързани с човешките селища и градската среда.