Дървото церис (Cercis), известно у нас като кърваво дръвче, е малко декоративно дърво, което обикновено достига 6 до 9 метра височина и 4,5 до 7,5 метра ширина. Височината му варира сравнително малко между отделните сортове, но може да бъде повлияна от възрастта на дървото и от избора на място за засаждане. Именно благодарение на компактния си размер церисът е идеално подходящ за множество функции в озеленяването. Съществуват обаче и сходни алтернативни видове, които си струва да обмислите за места, където той не е подходящ избор.
В младите си години церисът расте доста бързо. Както много други бързорастящи растения обаче, той има сравнително кратък живот. Функционалният живот на повечето екземпляри е около 15 години. Дърветата на възраст 15 и повече години обикновено поддават на някаква форма на нападение от вредители или на болест и загиват. Особено предразположени са към гниене на сърцевината, вертицилиозно увяхване и рак по ствола. Церисите продължават да растат на височина с напредване на възрастта. Макар и рядко, много стар екземпляр на около 30 години може да достигне близо 11 метра височина.
Церисите се отглеждат успешно в USDA зони на устойчивост от 4 до 9. Тези адаптивни дървета могат да процъфтяват както на пълно слънце, така и на полусянка. Дърветата, получаващи пълно слънчево осветление, цъфтят по-обилно от тези, отгледани на сянка; екземплярите на частична сянка обаче имат тенденция да растат малко по-бързо и да стават по-високи. Церисът понася и широк диапазон от почвени типове – от влажни алувиални до сухи почви по ридове. За най-добри резултати засадете дърветата в дълбока, влажна, добре дренирана почва и осигурете редовно поливане при продължителни горещи периоди.
Церисите придават цвят и декоративност на градината през целия годишен цикъл. Засаждат се предимно заради своята естетическа стойност. В началото на пролетта те цъфтят обилно, още преди появата на листата. През лятото запазват привлекателната си сърцевидна зеленина. Есента повечето дървета се обличат в ефектни и наситени есенни багри. След окапването на листата през зимата скулптурните зигзагообразни клонки и декоративната кора продължават да украсяват пространството. С оглед на декоративните си качества и компактната си форма церисът би бил отличен кандидат за улично дърво – ако не беше краткият му жизнен цикъл. Тези дървета работят особено добре в дворове и градини като жива преграда, фоново растение или самостоятелен акцентен екземпляр.
Младите цериси имат характерна чашовидна, вазоподобна форма, докато по-старите дървета придобиват закръглена, леко неравномерна и наклонена силует. Краткият им функционален живот и по-малко естетичният външен вид в зряла възраст в крайна сметка ограничават използването им, особено извън жилищни среди. Като възможни алтернативи със сходна компактна форма, декоративни цветове и атрактивна кора могат да се разгледат китайският чионантус (Chionanthus retusus), цъфтящият дрян (Cornus florida), дрянът Коуса (Cornus kousa) и персийската паротия (Parrotia persica).