Тамарак (Larix laricina): иглолистното дърво, което окапва иглиците си през есента

Тамаракът (Larix laricina) е интересно изключение сред иглолистните дървета – макар да принадлежи към тази група, той не е вечнозелен. Дървото може да достигне височина до 24 метра и процъфтява в студения климат на северната част на Северна Америка, в зоните 2 до 8 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA). Исторически коренните американци са използвали неговите корени, за да свързват кората на брезите при изработката на канута. В наши дни тамаракът, с необичайните си игли, които окапват през есента, се използва за озеленяване в студените региони.

Устойчивост в сурови условия

Тамаракът се развива най-добре там, където летата са прохладни, а зимите – студени. Той предпочита блатисти местности и мочурища, но с готовность расте и на по-високи терени с глинеста почва. На значителна част от своя ареал тамаракът е единственото иглолистно дърво, което хвърля иглиците си.

Географско разпространение

Малко дървета, особено едри екземпляри, могат да виреят толкова на север, колкото тамаракът. Ареалът му се простира от централна и северна Аляска на изток през по-голямата част от Канада – чак до Северния полярен кръг. В Съединените щати той се среща в по-голямата част от Нова Англия, северната част на щата Ню Йорк, района на Големите езера, както и в отделни находища във високите планински райони на Апалачите. Климатите, по-топли от зона 5 по USDA класификацията, не са подходящи за този вид.

Отличителни игли

Кълновите клонки – странични издънки на вече оформените клони – са лесно разпознаваем белег на зрял тамарак. Младите дръвчета все още ги нямат. По тях иглиците са разположени във спираловидни снопчета с дължина около 2,5 см, докато по обикновените клони стоят на разстояние по няколко сантиметра една от друга. Иглиците са тристранни и със синьозелен цвят, докато студеното есенно време не ги боядиса в яркожълто, преди да окапнат.

Предизвикателства при отглеждането

Тамаракови дръвчета могат да бъдат трудно откриваеми в разсадници, а повечето жизнеспособни култивари са джуджевидни форми. Дървото не понася топлина, висока влажност или замърсяване на въздуха. То страда и от нашествия на определени насекоми – най-вече лиственичния пилонос, който може бързо да го обезлисти. Сред другите често срещани вредители са копринената нощница и лиственичната пяденица.

Ако живеете в подходящо студен климат и имате влажна или блатиста част от градината, тамаракът може да бъде отличен избор – устойчиво, декоративно дърво, което предлага редкото удоволствие да наблюдавате как едно иглолистно дърво се преоблича в златисто жълто всяка есен.