Червеният бряст (Ulmus rubra), известен още като slippery elm, дължи името си на вътрешната си кора, която е лепкава и влажна на допир. Дървото достига височина между 12 и 18 метра и расте в голяма част от източната половина на Съединените щати. Коренните американци са използвали широко вътрешната кора на този вид с лечебни цели, но ландшафтните специалисти често го избягват поради чувствителността му към едно специфично заболяване.
Терминът „муцилагинозен“ описва лепкавата, влажна вътрешна кора на червения бряст. Според Ботаническата градина в Мисури коренните американци и ранните заселници са дъвчели тази кора, когато са изпитвали жажда, а тя е притежавала и ценни лечебни качества.
Дървото има характерна форма, наподобяваща ваза, с широка корона от клони. Младите клонки са мъхести, а зимните пъпки — червеникави. Червеникаво-зелените цветове през март и април дават хартиесто, кръгло крилато плодче (самара). Листата са елипсовидни, с асиметрична основа, назъбени ръбове и ясно очертани жилки, които се разклоняват от главното ребро към двете страни.
Ареалът на червения бряст обхваща територия от централна Нова Англия на запад до Големите езера, на юг през Източните равнини чак до Тексас и на изток до северна Джорджия и Южна Каролина. Този ареал попада изцяло в рамките на ареала на американския бряст.
Червеният бряст расте в зоните на зимна устойчивост на USDA от 3 до 9. Предпочита влажна и плодородна почва, но притежава завидната способност да се развива успешно и в по-сухи места.
По много отношения червеният бряст прилича на своя близък родич — американския бряст (Ulmus americana). Според Департамента по природни ресурси на Охайо най-забележимите разлики са, че червеният бряст има по-малко главни клони, клоните са разположени по-високо по ствола, листата имат груба текстура, а самото дърво расте по-добре в сухи почви.
Листата на червения бряст са малко по-дълги — между 10 и 18 см, докато при американския бряст те достигат 7,5 до 15 см.
Подобно на американския бряст, червеният бряст става жертва на холандската болест по брястовете, макар и не в толкова разрушителни мащаби, колкото родичът му. Това заболяване, разпространявано от летящи корояди, атакува тъканите в дървото, отговорни за преноса на вода до различните части на растението. След заразяването червеният бряст започва да увяхва, губи листата си и в крайна сметка може да загине.
Вирусно заболяване, известно като некроза на флоема, също засяга червения бряст и предизвиква сходни симптоми като опадане на листата. Сред често срещаните насекоми вредители по дървото са гъсеници, брашнести червеи и различни видове бръмбари.