Какво е дървото „Биркин“ (Birkin Tree)?

Думата „биркин“ (birkin) е старо келтско название с корени в средноанглийския и нордическия езици, което означава бреза или брезова гора. То често се среща във фолклора и келтските песни. Популярната италианска музикална група, която изпълнява джазови версии на келтски мелодии, носи именно името Birkin Tree. Същото име носи и стара келтска народна песен за младеж, който чака под бреза „в надежда да види своята истинска любов“.

Произход на думата „биркин“

Проследявайки най-древните индоевропейски корени на думата, етимологът Бил Касълман твърди, че тя произхожда от санскритската дума „bherja“, означаваща „светъл“ и свързана с характерната бяла кора на брезата. По-късните форми „birche“ и „birk“ се появяват през периода на средноанглийския език, обхващащ времето от края на XI до края на XIV век.

Касълман отбелязва също, че Birkin е английска фамилия от Западен Йоркшър, чието значение е „брезова гора“. Интересен факт е, че ако последната буква „i“ в birkin бъде заменена с „e“, се получава немската дума за бреза (birken).

Исторически връзки

Макар брезите да са известни предимно със своята красота и полезност, за някои хора те остават тъжен спомен за Холокоста. Биркенау (Birkenau), което на немски означава „брезова поляна“, е мястото на нацистки лагер за унищожение, ограден от брезова горичка. В стихотворението си „Брезите на Биркенау“ поетът Мартин Свордс завършва с пронизителните думи: „Биркенау – място на брези. / Дори дърветата бяха опорочени.“

Древните римляни измъчвали престъпници с оръжие, представляващо сноп брезови пръти, увит около брадва. С течение на времето такива снопове станали световен символ на държавната власт. Касълман посочва, че на мемориала на Абрахам Линкълн във Вашингтон подобни брезови снопове са изсечени върху краката на стола на Линкълн. В Северна Америка обаче брезите по-често се свързват с историята на местните индиански народи, тъй като те използвали брезовата кора за изработване на канута и типита.

Фолклор и символика

В редица древни култури брезата е била свещено дърво, символизиращо плодородието и новия живот. В книгата си „Цветя и магия“ Ричард Уебстър разказва, че брезови метли са използвани в стария британски сватбен ритуал „прескачане на метлата“. Освен това брезите са сред първите дървета, които заемат отсечени, нарушени или изгорели горски територии. Способността им да възраждат гората допринася за репутацията им на символи на плодородие и обновление.

Отглеждане на брези

Според Министерството на земеделието на САЩ брезите (Betula spp.) растат най-добре в хладни и влажни почви, но едновременно с това се нуждаят от пълно слънчево осветление. Тази особеност ги прави доста взискателни, защото брезите имат плитка коренова система, която ги прави уязвими към засушаване и горещина.

За домашните градини специалистите препоръчват северното или източното изложение, тъй като то осигурява ценна следобедна сянка. Брезите могат да достигнат до около 12 метра височина, а през есента листата им придобиват красив жълт оттенък. Дърветата предпочитат кисела почва с pH между 5,0 и 6,5.