Pittosporum nigricans като жив плет: сортове, отглеждане и грижи

Бързорастящите вечнозелени храсти като Pittosporum nigricans (син. Pittosporum tenuifolium) са отличен избор за жив плет. Съществуват обаче множество хибриди и култивари с различни размери при зряла възраст и цвят на листата. Изберете своя питоспорум внимателно, за да не се окажете с плет висок едва около 1 метър, когато целта ви е жив плет от 2 до 2,5 метра.

Сортове питоспорум

Храстите Pittosporum nigricans обикновено достигат височина и ширина от 2,5 до 4,5 метра, но съществуват по-ниски и дори джуджести култивари и хибриди, които растат не повече от 60–90 см. Някои култивари имат дребни листа, а други – по-едри. „Марджори Чанън“ (Pittosporum tenuifolium „Marjorie Channon“) достига височина от 2,5 до 3,5 метра и ширина от 1,8 до 2,4 метра, със светлозелени листа, окайвени в кремаво бяло. През пролетта образува тъмночервени цветове. Листата са малки до средни по размер, със слабо вълнист ръб. „Силвър Шийн“ (Pittosporum tenuifolium „Silver Sheen“) расте до 4,5–6 метра на височина и 1,8–2,4 метра на ширина, с черни стъбла и малки зелени листа със сребрист блясък. Цъфти с лилави пролетни цветове.

Изисквания за отглеждане

Храстите Pittosporum nigricans са устойчиви в климатичните зони на USDA от 8b до 11. Високата им толерантност към солени условия ги прави идеални за жив плет край морето, а елените рядко ги увреждат. Растат еднакво добре на полусянка и на пълно слънце. Обикновена почва е напълно подходяща за тези храсти, стига да дренира добре – почвата със слаб дренаж може да предизвика гниене на кореновата шийка или на корените. Предпочитат слабокисела почва с умерено плодородие и могат да развият недостиг на магнезий при засаждане в алкална почва.

Това са сравнително устойчиви на суша храсти, но през първата година трябва да се поливат два-три пъти седмично, а впоследствие – около веднъж на две седмици при продължителни сухи периоди. При всяко поливане отделете по 8–11 литра вода на всеки храст. В края на зимата или в началото на пролетта, преди храстите да тръгнат в нов растеж, разпръснете 2–3 супени лъжици тор 10-10-10 около основата на всеки храст в плета.

Засаждане и резитба

За жив плет храстите Pittosporum nigricans трябва да се засаждат на разстояние 1,2–1,8 метра един от друг. Те бързо ще запълнят пространството и ще образуват плътна преграда от стъбла и листа, като междувременно ще има достатъчно място за добра циркулация на въздуха, което намалява риска от гъбични петна по листата. Веднага след засаждането скъсетe височината на всеки храст с една трета и повторете същото на следващото лято. Тези храсти винаги се резят през лятото, непосредствено след цъфтежа. През следващите години подрязвайте с около 15 см, щом храстът порасне с още 30 см.

Може да използвате градински ножици за равномерно оформяне, макар че те оставят накъсани ръбове върху по-едрите листа. Резачката за жив плет изисква повече време, но дава значително по-чист и спретнат вид. Оформете плета така, че да е по-тесен отгоре, за да може слънчевата светлина да достига до долните клони. След всяка употреба обеззаразявайте ножиците или резачката със спирт.

Вредители и болести

Храстите Pittosporum nigricans могат да бъдат засегнати от гъбични заболявания, които причиняват изсъхване на клоните и образуване на гали. Ако това се случи, отрежете засегнатите клони до здрава дървесина, приблизително 15 см под болната част. Стерилизирайте резачката с дезинфектант между отделните разрези, за да предотвратите разпространение на инфекцията.

Листните въшки, брашнестите червеци и белокрилките понякога нападат питоспорумите. Обикновено се справяте с тях просто чрез пръскане с силна струя вода. При масово нашествие на тези насекоми или на щитоносни въшки помогнете с инсектициден сапун – пръскайте директно върху вредителите, които често се събират от долната страна на листата. Инсектицидните сапуни обикновено се продават готови за употреба в спрей бутилки. Тези храсти са податливи и на нематоди по корените, които предизвикват увяхване, пожълтяване на листата и изоставане в развитието; срещу тях, за съжаление, не съществува лечение.