Устойчиви на суша живи плетове: избор, засаждане и грижи

Живите плетове предлагат множество решения в ландшафтния дизайн – те могат да очертаят границата на градина или имот, да скрият неприятна гледка или да предпазят от силния вятър. Засаждането на храсти в линия на сравнително близко разстояние бързо създава плътна преграда от зеленина и клонки. С редовна резитба можете да контролирате размера на плета и да постигнете официален, прецизен и добре поддържан вид, докато неподрязаните храсти формират свободна, естествена и рохкава структура.

Устойчивите на суша храсти, подходящи за жив плет, варират в зависимост от климата и типа почва. Те са отличен избор за градини без напояване или за райони с ниски и неравномерни валежи през цялата година.

Избор на растения

Винаги избирайте вида според неговата естествена поносимост към почвените и климатични условия във вашия район. Консултирайте се с местната служба за земеделско консултиране или с ботаническата градина, за да разберете кои видове храсти процъфтяват във вашия регион и оцеляват с минимално количество вода.

Освен това избирайте растения за жив плет – видове или култивари, – които достигат размер, съответстващ на предвиденото им използване. Например, ако искате плет с височина около 90 см, не засаждайте вид, който естествено пораства до 3 метра, защото това ще наложи честа и трудоемка резитба.

Примери за подходящи видове

За умерения климат на Северна Америка са подходящи следните сухоустойчиви храсти: барбарис (Berberis spp.), карагана (Caragana spp.), котонеастер (Cotoneaster spp.), бирючина (Ligustrum spp.), японски падуб (Ilex crenata), падуб гладък (Ilex glabra), спирея Ван Хуте (Spiraea x vanhouttei), зърника (Rhamnus spp.) и зубчата калина (Viburnum dentatum).

В топлите умерени и субтропични области изберете между калистемон (Callistemon spp.), китайски падуб (Ilex cornuta), падуб повратен (Ilex vomitoria), рафиолепис (Rhaphiolepis spp.), османтус (Osmanthus spp.), фотиния (Photinia spp.), японска питоспора (Pittosporum tobira), кокоплум (Chrysobalanus icaco), калина суспензум (Viburnum suspensum), ароматна калина (Viburnum odoratissimum), розмарин (Rosmarinus officinalis) и восъчен мирт (Myrica spp.).

Засаждане и установяване

Въпреки че много сухоустойчиви храсти издържат на липса на вода, те трябва да се поливат правилно непосредствено след засаждането. Влажната почва позволява на младите растения да развият здрава и дълбока коренова система. Само добре вкоренените растения могат впоследствие да устоят успешно на сухите периоди.

Поливайте новозасадения плет редовно през първите шест до дванадесет месеца и мулчирайте почвата със слой от 8 до 10 см парчета кора. Мулчът задържа влагата и защитава корените по време на критичния период на установяване.

Съвети за резитба

Формиращата резитба предизвиква временни рани и стрес у растението. Дори храстът да е устойчив на суша, подрязването в неподходящия сезон може да влоши жизнеността и да съкрати живота му.

Извършвайте резитбата в края на зимата или в началото на пролетта, когато температурите са по-ниски, почвата е по-влажна и растенията тепърва навлизат в новия си годишен цикъл на растеж. Избягвайте да режете през най-горещите, най-студените и най-сухите месеци, тъй като зарастването на раните и поникването на нови листа изискват достатъчно почвена влага. Резитбата по време на продължителна суша може да доведе до слабо обновяване и до оголени, изтощени участъци в плета.