Палмовите листа, наречени фронди, са толкова разнообразни, колкото самите видове палми. Според Texas A&M AgriLife Extension Service основно съществуват два типа листа – ветрилообразни и перообразни. В допълнение към тях се среща и трети тип – с форма на конска опашка. Всеки вид палмова фронда има свои характерни размери и предпочитан температурен диапазон.
Класически пример за ветрилообразна палмова фронда е средиземноморската ветрилна палма (Chamaerops humilis). Листата ѝ са със среден до тъмен зелен цвят, понякога със синкав оттенък, а отдолу носят дребни белезникави петънца. Те достигат ширина от 60 до 90 см и се състоят от до 30 или повече отделни сегменти. Растението придава тропически характер на жилищното озеленяване и може да се използва върху тревни площи, като жив плет-бордюр или като акцент около основите на сгради.
При достатъчно осветление средиземноморската палма може успешно да се отглежда и на закрито като саксийно или контейнерно растение. Листата ѝ имат триъгълна форма, растат изправени нагоре, а по дръжките им се намират остри зъбци. Според Texas A&M AgriLife Extension Service тези ветрилообразни палми са достатъчно студоустойчиви, за да издържат на климата по горното крайбрежие на Мексиканския залив в Тексас. На открито може да се сади в райони, където температурите не падат под около -12°C.
Фрондата на кралската палма (Syagrus romanzoffiana) е перообразна и изглежда ресничесто разделена – това се дължи на листчетата, подредени в двойни редици. По-тежките и по-дебелите листа придават на палмата увиснал, грациозен вид, в контраст с изправените ветрилообразни фронтди. Този вид не е толкова студоустойчив като средиземноморската палма – замръзва, когато температурите на открито паднат до около -6°C, затова не бива да се сади в по-хладни райони. От друга страна обаче, той е изключително адаптивен към различни почвени типове. Значителният потенциален ръст на палмата прави нейното презимуване на закрито практически невъзможно.
Кралската палма дава яркожълто-оранжеви ядливи плодове, които могат да бъдат доста лепкави. Цветът на листата варира от сиво-зелен до синкаво-сребристозелен, а размерите им могат да достигнат от 1,5 до 3 метра дължина и около 30 см ширина.
Най-простата по структура палмова фронда притежава палмата „конска опашка“ (Beaucarnea recurvata), известна още като слонски крак. Листата ѝ остават зелени през всички сезони. Те са прости по форма, с дължина между 90 см и 1,8 м и ширина до около 2,5 см. Фрондите висят увиснали от върха на палмата надолу, много напомняйки на коса, стегната в конска опашка. В своята низходяща дъга листата са леко извити нагоре и навън, което прави цялото растение да изглежда по-обемно и пухкаво.
Слонският крак предпочита влажна, но добре дренирана почва. Ако е засаден извън зоните 9b и 10 по класификацията USDA за устойчивост на растенията, той трябва да бъде внесен на закрито за зимата. Отглеждането на закрито също е напълно възможно – при условие, че растението получава достатъчно светлина и се намира във влажна оранжерийна среда.