Колониални пейзажи: историята и очарованието на традиционните американски градини

Малко стилове в ландшафтния дизайн съчетават толкова хармонично чар и функционалност, както тези, създадени през колониалния период на Америка. Традиционните колониални градини са специални, защото ни даряват поглед към историята и ни помагат да оценим една епоха, в която животът е бил прост, а всяко действие и всеки предмет са имали ясна, практична цел.

История на колониалните пейзажи

Колониалните ландшафти доминират в страната от 1600 до 1840 година, въпреки че колониалният период официално приключва през 1775 г. Заселниците, дошли в Новия свят, пресъздавали градините, които са били оставили зад граница в Европа. Вследствие на това колониалните пейзажи били толкова разнообразни, колкото и хората, ги създали — дизайнът отразявал страната произход на всеки заселник.

Много от използваните растения били донесени отвъд океана: плодни дръвчета, зеленчуци, билки и цъфтящи луковични растения. С времето обаче местните видове — автохтонни дървета, зеленчуци, цъфтящи храсти и увивни растения — също заемат достойно място в колониалния ландшафт.

Какво представляват колониалните градини

За разлика от колониалната архитектура, която се характеризира с ясно дефинирани архитектурни елементи, колониалните ландшафти са значително по-трудни за категоризиране. Отделните градински проекти се различавали един от друг и били оформени от нуждите и начина на живот на колонистите. Фактори като професия и ниво на доходите често диктували формата и предназначението на градината.

По правило съществували три основни типа колониални ландшафти — селски, градски и такива на заможните земевладелци. Въпреки различията си и трите споделяли общи характерни елементи.

Типове колониални ландшафти

Селски колониални пейзажи

Основният приоритет при селските колониални градини била функционалността. Размерът на семейството определял големината на градината, която се състояла от високи лехи, оградени с плетове. Зеленчуците и билките били засаждани в непосредствена близост до дома и стопанските постройки.

Понякога сред тях били вмъквани и местни диви цветя — не с естетическа цел, а като източник на храна, аромат и лечебни суровини. Културите, необходими в големи количества, били отглеждани на полета, отдалечени от жилището. Пътеки от чакъл, смлени морски черупки или уплътнена пръст свързвали къщата, помощните сгради и градините в едно цялостно стопанство.

Градски колониални пейзажи

Колониалните градини в градовете напомняли повече на своите европейски образци — те били по-формални по стил и симетрични по форма в сравнение със селските. Пространството обаче било сериозно ограничено: повечето парцели са имали широчина едва 40–50 фута (около 12–15 метра).

Формата на високите лехи с храсти, билки, плодове и зеленчуци следвала разположението на алеите в градината. Много от пейзажите включвали широка централна алея, водеща до визуален акцент — кладенец, фигурно подрязано дърво (топиар), статуя, пергола или слънчев часовник. Живи плетове или дървени огради от щаки обграждали градините, защитавайки насажденията от животни и суровите ветрове.

Пейзажи на заможните земевладелци

Богатите земевладелци разполагали с пространството и ресурсите да създадат формални, естетически привлекателни градини в непосредствена близост до резиденцията. Ефектни самшитови партери — цветни площи, оградени от щателно подстригани живи плетове — образували разнообразни орнаментални мотиви, създадени да радват зрителите както на земята, така и онези, които се любуват на пейзажа от балконите на дома.

Сред най-често използваните растения били мальвите, божурите, примулите, гелиотропа и живовлека. Обширни тревни площи и дървесни алеи също украсявали владенията на колониалните аристократи. Практичните градини със зеленчуци и билки, напротив, били преместени далеч от представителната част на имението.

Наследството на колониалния ландшафт

Днес колониалният стил продължава да вдъхновява дизайнери и градинари по целия свят. Комбинацията от практичност, симетрия и естествена красота прави тези пейзажи вечно актуални — доказателство, че добре обмисленият дизайн никога не губи стойността си.