Гъбена изолация: екологичната алтернатива на традиционните топлоизолации

Гъбите са размножителните структури на гъбните организми, които обикновено живеят в сложни мрежи под повърхността на почвата. Плодните тела се появяват, когато условията станат благоприятни за размножаване — обикновено в влажна и богата на хранителни вещества среда. В определен момент от жизнения си цикъл гъбата произвежда милиони спори и ги освобождава. Повечето от тях се разнасят от въздушните течения към нови места, като част дават начало на нови гъбни колонии.

Благодарение на иновативните изследвания учените през XXI век успяха да създават множество нови продукти от гъби и гъбни спори — включително висококачествена топлоизолация, която се превръща в сериозна алтернатива на традиционните материали.

История

Гъбената изолация е разработена за първи път от Ебън Байер, студент в Ренслерския политехнически институт, първоначално като експеримент. По-късно продуктът беше пуснат на пазара чрез компанията, която Байер основава заедно с колегата си Гевин Макинтайр.

Идеята се ражда от едно случайно наблюдение: оставени на спокойствие, гъбичките естествено свързват дървесните частици в плътна маса. Вдъхновен от това, Байер комбинира брашно, вода, минерали и гъбни спори, за да създаде компактна мрежа от мицел и минерали. Нишките на мицела свързват всички материали в еднородна структура. След достигане на желаната плътност процесът може да бъде спрян, а новият материал — оформен в панели и изрязан според нуждите за домашна или търговска изолация.

Как работи

Мицелът се състои от изключително тънки нишковидни структури, наречени хифи, които могат да се разрастват и да образуват огромни мрежи — най-често в почвата. Гъбните организми отделят и ензими, които разграждат органичен растителен отпадък, известен като лигноцелулоза.

Когато гъбата бъде поставена в контролирана среда заедно с органични суровини, например оризови или соеви люспи, тя разгражда отпадъчните продукти от тях и едновременно свързва материала в кохезивна маса. Този активен процес след това може да бъде стабилизиран и прекратен, основно чрез старателно сушене. Резултатът е изолационен материал, който е биологично инертен и не предизвиква алергии.

Как се представя

При индустриални изпитвания гъбената изолация демонстрира по-добра огнеустойчивост от традиционните изолационни материали, а по отношение на устойчивост към наводняване и развитие на мухъл се нарежда наравно с дървените продукти.

Макар изсушеният мицел сам по себе си да е запалим, органичните пълнители — като оризовите люспи — имат естествено високо съдържание на силициев диоксид, което прави продукта трудногорим. В поне един тест при наводняване гъбената изолация поглъща по-малко от 8% вода — резултат, сравним с този на дървените материали — като същевременно запазва структурната си цялост. Изненадващо, материалът устоява и на гъбично развитие, благодарение на обработка с разтвор на борид в ниска концентрация.

Екологични аспекти

Гъбената изолация е изградена изцяло от биоразградими съставки, които могат да бъдат компостирани след края на полезния им живот. Пълнителите също са гъвкави от гледна точка на избор, така че компонентите могат да се адаптират според наличните местни ресурси във всяка производствена база.

Освен това производството не изисква високотехнологични съоръжения, нефтопродукти или газове-разпенвачи, за разлика от класическите пянени изолации. Въпреки това, тъй като продуктът все още не е широко достъпен на пазара, той засега не оказва значително екологично въздействие и не допринася осезаемо за намаляване на потреблението на традиционна пянена изолация. С развитието на технологиите обаче потенциалът му изглежда обещаващ.