Алтернативи на ПВЦ електрическите тръби: HDPE, полипропилен, стъклопласт и найлон

Електротехниците и монтажните фирми използват електрически тръби (кабелни канали), за да защитават проводниците от влага, огън, химически вещества и други неблагоприятни условия. Такива тръби се срещат както в жилищни, така и в търговски и промишлени сгради — от захранването на индустриални машини до свързването на домашни уреди.

Най-разпространеният материал за електрически тръби е поливинилхлоридът (ПВЦ). Той е лек и икономичен за строителни проекти, но има сериозен недостатък — не се биоразгражда и оказва натиск върху околната среда. Именно затова все по-често се търсят екологични и функционални алтернативи. Ето и най-популярните от тях:

1. Полиетилен с висока плътност (HDPE)

Природозащитните организациии определят HDPE като екологично чист материал — той е напълно рециклируем и не съдържа хлор. Макар устойчивостта му на горене да е по-ниска от тази на обикновения ПВЦ, при изгаряне той не отделя токсична солна киселина (хлороводород), което го прави значително по-безопасен.

Електротехниците го използват при почти всички видове тръбопроводни приложения. Особено подходящ е в гражданското строителство, когато трябва да се прокара тръба за покриване на големи разстояния — от порядъка на стотици метра.

2. Полипропилен

Полипропиленовите тръби са друга популярна алтернатива. По здравина те не отстъпват на ПВЦ, а освен това са леки, не провеждат електричество и имат забавящо горенето действие.

Затова те се предпочитат в промишлените предприятия — издържат на високи температури и са устойчиви на почти всички корозивни химикали, с изключение на азотната киселина. На пазара полипропиленовите тръби се предлагат основно с диаметър 4 инча (около 10 см) и дължина около 6 метра.

3. Стъклопласт (фибростъкло)

Стъклопластът е композитен материал от полимерна смола, подсилена със стъклени влакна. Той е по-лек от ПВЦ и изключително здрав. Голямото му предимство е, че тръбите могат да се заровят директно в земята, без да се налага допълнително да се зидат в бетон — това спестява време и средства при монтажа.

Съществува и специализиран вариант — стъклопласт с епоксидна смола, който често се използва в морска и агресивна среда благодарение на отличната си устойчивост на корозия. Докато обикновеният стъклопласт съдържа полимерна смола, този тип разчита на пластмасова епоксидна основа.

4. Найлон

Найлоновите тръби, познати още като „херметични тръби“ (liquid-tight conduit), се полагат под земята директно или зидани в бетон. За разлика от ПВЦ, те не са огнеупорни, поради което намират по-широко приложение във водопроводния сектор, отколкото в електротехниката.

Производственият процес включва покриване на гофрирана стоманена тръба с найлонов слой, който я предпазва от корозия. Този тип тръби се предлага в повечето магазини за строителни материали и железария.

Заключение

Изборът на алтернатива на ПВЦ зависи от конкретното приложение — HDPE е идеален за големи разстояния и екологични проекти, полипропиленът за промишлена среда, стъклопластът за директно зариждане и морски условия, а найлонът за приложения, изискващи херметичност. Всеки от тези материали предлага добра комбинация от здравина, устойчивост и по-ниско въздействие върху околната среда.