Каква е разликата между латекс с финиш „яйцена черупка“ и полуматов (semi-gloss) финиш?

Хиляди години наред хората използват боя, за да украсяват повърхности. Когато ставало въпрос за скали и камък – както при древните рисунки в пещерите Ласко – боята имала единствено декоративна стойност. Днес тя служи едновременно за защита и за красота. Различните повърхности в дома имат различни нужди от защита, затова в магазина за бои ще откриете богато разнообразие от финални покрития.

Безброй имена за един и същият блясък

Дори човек, който никога не е виждал кофа латекс, може да си представи разликата между матова и гланцова боя. Но какво да кажем за названия като платина, меламин, кадифе, перла, коприна, велур, нисък блясък, слаб люстър… и още над 30 други? Точно това установи Институтът по бои (Master's Paint Institute), когато проучи предложенията на пазара между матовия и полуматовия финиш.

Как се измерва блясъкът

Макар повечето хора да имат ясна представа как изглежда „блестяща“ повърхност, без измервателна процедура и референтен стандарт е невъзможно да сравним разбирането на един човек за блясък с това на друг. Тук идва на помощ Американското дружество за изпитвания и измервания (ASTM) със своя стандартен метод за измерване на огледален блясък. Той предвижда светлината да бъде насочена към повърхността под ъгъл от 60 градуса спрямо перпендикуляра, а след това да се измери количеството отразена светлина под ъгъл от 60 градуса от другата страна на перпендикуляра. Колкото по-силно е отражението, толкова по-висок е блясъкът.

Стандартните категории блясък

Институтът по бои предлага стандартни категории за боите с различна степен на блясък. Матовата боя например попада в ниво 1 (G1) с ASTM отражение от около 5 единици, а високогланцовата – в G7 с измерване над 85 единици. По тази скала финишът тип „яйцена черупка“ съответства на G3 с отражение между 10 и 25 единици, а полуматовият – на G5 с отражение между 35 и 70 единици. Системата звучи достатъчно убедително, за да бъде възприета от Министерството на отбраната на САЩ като част от Единните спецификации за съоръжения, от правителството на Канада, от Администрацията за ветерани и от Американския институт на архитектите.

Къде се крие объркването

Съществуването на стандарт обаче не означава, че той е приет навсякъде. Производителите са свободни да наименуват своите продукти както си поискат – полуматовият финиш на един може да се продава като „перла“ от друг. В началото на 2000-те години Институтът по бои измери бои тип „яйцена черупка“ от осем различни производители и установи, че нито една не достига отражателна способност дори от 10 единици, а много от тях падат под 5 – ниво, което повечето потребители биха определили като чисто матов финиш.

Защо финишът има значение

Според наръчника за поддръжка и пребоядисване на Института по бои високогланцовото покритие осигурява по-добра устойчивост на механични влияния и петна от финишите с по-нисък блясък, но за сметка на това подчертава всяка текстура и дефект на основата. Списанието PaintPRO пък отбелязва, че боите със среден блясък – между полуматовия и матовия – придават на повърхностите повече топлина и дълбочина, докато матовите бои прикриват несъвършенствата на стените значително по-успешно.

Практични съвети при покупка

Самото наименование на финиша говори много малко. За щастие, много производители посочват измереното ниво на блясъка. Ако търсите финиш тип „яйцена черупка“, ориентирайте се към стойности между 10 и 25, а за полуматова боя – между 35 и 70. И все пак, както при почти всичко, свързано с боядисването, най-надеждният подход е да тествате няколко варианта върху малък участък от стената и да прецените кой отговаря най-добре на нуждите във вашето помещение.