Странният колекционер: между страстта и хаоса

Очевидно в човешката ДНК има нещо, което ни подтиква да трупаме предмети – били те произведения на изкуството, кич, книги или дори фигурки от „Междузвездни войни“. Проблемът е, че дори най-уравновесеният човек може да загуби контрол над събраните си богатства. Ако им позволите, тези ценни вещи могат да завладеят живота и дома ви. Опитните колекционери и художници са единодушни: нужна ви е организационна система и доза здрав разум, за да не се озовете в предаване за патологични трупачи.

Любимците на модния гуру

Модният експерт Робърт Верди, който облича Ева Лонгория и други блестящи клиенти, е неудържимо смешен – дори когато темата е толкова неблагодарна, колкото съхранението.

„Аз съм гей версията на Кери Брадшоу“, заявява той. „Повечето хора щяха да припаднат, ако видяха колекцията ми обувки. Те са великолепни: излагам ги в спалнята си, на пода, подредени двойка по двойка по цялата дължина на една стена. Избрани са с много внимание и са истински произведения на изкуството.“

Усещането за организация при Верди върви ръка за ръка с усещането за стил. Ако колекцията ви включва картини за стена, според него еднаквите рамки – всички сребърни, златни или матово черни – работят чудесно, стига да не са прекалено орнаментирани.

„Съобразете и паспартутата на всичките си експонати“, съветва той. „Тези малки трикове помагат една разнородна колекция да придобие завършен вид.“

Друга идея, която Верди обожава за всякакви сбирки, са вградените рафтове – с дълбочина поне 30 сантиметра, от пода до тавана и от стена до стена.

„Много хора мислят за съхранение само хоризонтално, а не вертикално“, казва той. „Рафтовете можете да използвате за книги, колекционерски предмети, дреболии, снимки, обувки. Комбинирайте различни неща – изглежда страхотно и ви дава огромно място за съхранение.“

Верди смята, че един от най-успешните начини да съхраните колекция е в остъклена витрина, за да не се запрашават предметите.

„Колекциите не трябва да се показват всички наведнъж“, казва той. „Ако искате да покажете една-единствена фигурка Lladró – прекрасно. Но ако ги сложите всички заедно, гостите ще си помислят, че са попаднали на дворовa разпродажба.“

Портрет на суперколекционера

Бил Ретскин от Ашвил, Северна Каролина, събира и търгува с винтидж корици от кибритени кутийки – и то в огромни количества: според собствените му оценки притежава около 1,5 милиона.

„Обожавам дизайна на кибритените кутийки от 40-те години“, казва той. „Това е форма на изкуство, която отдавна е изчезнала.“

Информация за книгите на Ретскин, посветени на тази тема (той е автор на три), и за колекциите му може да намерите на matchcovers.net – сайта на Американския клуб на колекционерите на кибритени корици.

У дома обаче няма да откриете нито една показана корица: Ретскин ги пази в папки.

„Някои хора ги монтират в рамки или ги окачват на тел“, разказва той. „Аз донякъде изгубих интерес да ги гледам. Влизам в 70-те си години; искам да се разделя с колекциите си, защото времето ми е ограничено. Искам други хора да могат да им се радват.“

Когато го попитаха защо той и толкова много други хора трупат огромни количества вещи, той предположи: „Несигурно детство? Не знам защо хората колекционират. Аз бях патологичен трупач. Освен това съм от второ поколение оцелели след Голямата депресия – може би това има нещо общо.“

Художници и предмети

Оливър Вестермайер е нюйоркски художник, колекционер и реставратор на изящни мебели. Илюстрациите му са публикувани в списанията „Козмополитън“, „Мари Клер“ и „Плейбой“. За огромната си арт колекция той избира една-единствена стена в дневната си и окачва рамкираните творби в салонен стил.

„Ако беше и четирите стени, това би било лудост. Около се нуждае от място, където да си почине“, казва той.

Вестермайер добре знае, че между тази лудост и колекционерството стои тънка граница.

„Когато нещо се превръща в психологически проблем, вече не е забавно. Ако за вас е невъзможно да се разделите с каквото и да било, значи имате проблем.“

„Просто смятам, че е важно внимателно да преценявате какво събирате – и какво задържате.“

Друга колекционерка сред артистите е Е. В. Дей, скулпторка от Бруклин, чиито произведения се съхраняват в музея „Уитни“ на американското изкуство, в музея за модерно изкуство MoMA в Ню Йорк и дори в NASA. Домът ѝ е препълнен с рамкирани картини и скулптури, както и с обувки, бижута и винтидж писалка с плаващи фигурки. За да поддържа работния си живот фокусиран обаче, тя държи ателието си безупречно подредено.

„Цялата ми работа се свежда до дизайн, който контролира хаоса“, казва Дей. „Изкуството ми може да изглежда хаотично, но не е. То предава послание чрез взаимодействието на разнородни обекти – и замразява безредните събития, като например експлозия, във времето.“

В лофт ателието на Дей има колекция от дребни, рядко използвани материали, които трябва да останат организирани. Ключът към способността ѝ да държи бърдото настрана докато работи са класическите ролкови колички с множество чекмеджета, каквито се ползват в автосервизите.

„Всички мои системи за съхранение са червени и в тях отива всичко, свързано с работата“, казва тя. „Така мога да ги местя, когато ми потрябват, и да ползвам малките чекмеджета за дребните неща.“

Що се отнася до това какво има в многобройните ѝ шкафове: „Одержана съм от етикетиращото устройство P-Touch“, признава тя. „Залепям тези стикери по абсолютно всичко!“

Аргументите за „по-малко означава повече“

Линда Вароне е интериорен дизайнер с ориентация към фън шуй и търсен лектор в Бостънския център за образование на възрастни. Тя е и автор на книгата „По-умният домашен офис“. Вароне насърчава клиентите си да редактират и прореждат личните си съкровища.

„Излагайте предмети, които ви напомнят за хората, местата или събитията, които обичате най-много“, казва тя. „Хората трябва да имат около себе си спомени, които да ги свързват с настоящето и да показват намеренията им за бъдещето.“

Нейният съвет: „Освободете се от чувството за задължение към вещите – например грозната ваза, подарена ви от леля ви.“ Задръжте чувството зад подаръка, но не и самия подарък. „Вашето бреме може да се окаже съкровище за някого другиго.“

Експозицията трябва да има собствено пространство. Ако в стаята е твърде претъпкано, според Вароне „енергията не може да тече свободно около тези съкровища, което блокира емоционалната връзка и потока на енергията в пространството.“

Боб Рихтер няма този проблем. Интериорният дизайнер от Манхатън притежава колекции, броещи хиляди предмети. Сред тях са античен костен порцелан, модерни стъкларии, керамика и мебели от 40-те години, а всичко това заема цели пет (пет!) складови помещения. Рихтер, който е говорил за страстта си към колекционирането в радиопредаване на „Марта Стюарт Ливинг“, смята, че най-добрият начин да третираме една колекция е да я направим звездата на стаята.

„Ако вещите ще са вашият фокус, дръжте обзавеждането и цветовете на стените просто“, казва той. „Предлагам също да обединявате експозициите по цвят. В спалнята си имам комод, чийто плот е запълнен с керамика, но в различни нюанси на оранжевото – така автоматично се постига хармония.“

Рихтер вярва, че най-лесното решение за излязла извън контрол колекция е да осъзнаем, че не е нужно всичко да бъде изложено едновременно. Той има и малко сурова любов към хората, които трупат прекалено много.

„Честно казано, колекционерите по света са далеч повече от минималистите, а именно вещите правят от къща дом. Ако обаче те стоят на купчини или ви карат да се чувствате прегазени, значи имате твърде много от тях. Наемете складово помещение и освободете някои повърхности… Винаги можете да ги върнете обратно.“