Селскостопанската индустрия се интересува от това какво расте в определени почви, поради което съставът им е от ключово значение. Съществуват много начини за класифициране на почвите, но Службата за опазване на природните ресурси (NRCS) ги систематизира според местоположението и състава им. Запознаването с шестте нива на класификация – от общото към конкретното: разреди, подразреди, големи групи, подгрупи, семейства и серии – ще ви помогне да разберете какво расте най-добре във вашата домашна градина.
11-те почвени разреда се отнасят до средата, в която се намират почвите. Аридисолите например се срещат в сух климат, а молисолите – в тревисти среди. Подразредите обикновено указват условията, при които почвата е образувана. Така подразред, започващ с буквите „аква“, най-вероятно е формиран от вода, а „крио“ – от лед. Това обикновено са много общи описания и градинарят вече вероятно е добре запознат със средата, в която се намира почвата му.
Големите групи и подгрупите допълнително разграничават почвените категории. Големите групи описват по-конкретно елементите, участвали в образуването на почвата – например тя може да е възникнала от листна маса. Подгрупите са още по-прецизни и често се отнасят до нивата на влага в почвата. Познаването на строежа на почвата или на нейния воден режим ни дава ценни насоки какво може да се засади успешно в градината и какво трябва да добавим за подобряването ѝ. Почвите, образувани от листа например, обикновено са по-кисели, затова изберете растения, понасящи кисела среда, или приложите неутрализатор на киселинността като вар.
Семействата често са по-точни по отношение на селскостопанското използване. Сериите обикновено показват мястото, където е открита почвата – например Портланд, Орегон или Сан Хоакин, Калифорния. Макар почвите рядко да се класифицират до това ниво, то е може би най-важният аспект при планирането на една градина. Глинестата почва например задържа повече вода, докато песъчливата дренира значително по-добре. Освен това познаването на характерните за вашия район почви ви помага да посрещнете или преодолеете градинарските предизвикателства, свързани с почвата, които често са типични за региона.
Класификацията на почвите не е нова наука. Едни от най-ранните опити за нейното систематизиране са открити в Китай, където почвите са били разделяни според продуктивността си. През XIX век почвите са класифицирани според текстурата – например чакълеста или песъчлива. Още през 1975 г. системата продължава да се развива, като се вземат предвид едновременно произходът и продуктивността на почвата. Когато проучвате класификацията на почвата в градината си, имайте предвид, че съществуват различни подходи към нейното разделяне.