Компостирането е естествен процес на разграждане на органичен материал до по‑прости съединения с помощта на кислород, влага, бактерии, гъби и други микроорганизми. Човек може да ускори процеса, като създаде подходящи условия – контролирана влага, аерация и температура. Тунелните системи за компостиране се вписват в градските програми за управление на отпадъци и произвеждат хумус – ценен подобрител на почвата.
Тунелното компостиране е вид статична купчина, при която органичните материали се натрупват в дълъг тунел, докато той се напълни. След това материалът се оставя да се разлага, като се осигурява периодична аерация и контрол на температурата. Поради липсата на честа агитация, физическото разпадане е бавно, затова в последните етапи често се комбинира с друг тип система, за да се ускори процесът.
По‑големите съоръжения използват няколко тунела, за да обработват големи обеми отпадъци.
Тунелните системи се използват предимно за хомогенни материали – например биосолиди, отделно събрани хранителни отпадъци, градински остатъци и хартия. За получаване на стабилен и пригоден за употреба хумус често се изискват допълнителни етапи, като ситно пречистване и зрялост.
Някои институции вече интегрират тунелното компостиране в ежедневната си дейност. Пример е Колби Колидж, където остатъците от столовата се изпращат към трета фирма, използваща тунелна технология. Въпреки разходите за транспорт, персонал и такси, колежът спестява над 10 000 USD годишно от намалени разходи за канализация и вода, тъй като се намалява нуждата от сметачки в кухнята.