Торът е ценен източник на макронутриенти – азот, фосфат и калий, както и на микроелементи като цинк, бор, желязо и мед, и вторични елементи – сяра, калций и магнезий.
Процесът на компостиране е сходен с този за органични отпадъци: торът се натрупва в куп, който се обръща периодично. За да се унищожат плевелните семена и патогените, купът трябва да достигне температура около 63 °C (145 °F), което се постига в центъра. Обръщането осигурява равномерно нагряване и достъп на кислород.
Компостираната тор е особено полезна за градинари с пясъчни почви, които задържат малко хранителни вещества и влага. Тя подобрява задържането на влага и структурата на почвата.
Нанася се по целогодишен график – слой от 2,5 до 5 см, след което се вмесва в почвата.
Този метод прави торът по-ефикасен, по‑чист и по‑лесен за съхранение, като същевременно обогатява почвата с необходимите хранителни вещества.
Отпадъчни води и процесът на компостиране
Компостиране на утайки от отпадъчни води
Какво влияние има оборският тор върху почвата
Биофилтрация и компостиране: Как компостът неутрализира неприятните миризми
Метан и компостирането
Тунелно компостиране – ефективен метод за преработка на органични отпадъци
Насекоми в компоста: защо те са добър знак за вашата градина