Началните анализи на почвените хранителни вещества преди засаждане имат ограничено значение за дългосрочната продуктивност, тъй като хранителните вещества се изразходват бързо. Масовите палми имат по-високи нужди от азот и калий, отколкото повечето почви могат да осигурят за икономични добиви. Почва с високо съдържание на азот и калий подпомага растежа на младите растения и намалява началните разходи за торове. Високият капацитет на обмен на катиони (CEC) също е важен критерий за подходяща почва.
Палмите изискват добре дренирана, но същевременно способна да задържа влага почва. Добрата структура се характеризира с образуване на малки агрегиати, които задържат хранителните вещества и водата, като така се намалява нуждата от допълнителни поливи и торове. Твърдите слоеве (панове) в дълбочина ограничават разпространението на обширната коренова система и трябва да бъдат избягвани. При глинести почви лекото уплътняване на повърхността може дори да подобри добивите.
Оптималната палмова плантация се изгражда на равнинен терен. Хълмовете предизвикват по-голямо ерозионно действие и затрудняват транспортните операции. Наклон над 15° се счита за риск от сериозна ерозия и намалени добиви.
Почвата трябва да притежава голям капацитет за задържане на вода не само в горния слой, а и в по-дълбоките слоеве, тъй като корените не могат да извличат вода от големи дълбочини. По-голямото съдържание на органична материя и глина подобрява водния резерв, което е от съществено значение за растежа на палмите.