Дъждовни червеи: хранене с растителни корени

Наличието на дъждовни червеи в градината е добър индикатор, че почвата е богата и добре аерирана. Червеите пробиват земята, ядат преработената почва и я връщат обратно, създавайки мрежа от малки тунели, които подобряват структурата и дренажа.

Хранене на дъждовните червеи

Дъждовният червей (Lumbricus terrestris) се храни предимно с разложени растителни материали – листа, стъбла, корени и други органични остатъци. Той разгражда вече разложената материя на още по‑малки частици, усвоява ги и ги изхвърля като богати на хранителни вещества торове (касти). Въпреки че основната им диета са мъртви растителни части, червеите понякога консумират живи корени от червено лещо (Trifolium pratense) и се хранят с животински тор, мъртви животни и листа от клен, бреза и ясен.

Наличие на храна

Популацията на дъждовни червеи може да обработи до 2 тона органичен материал на ареал от един акър за година. За това е необходимо достатъчно количество качествена органика – материал с подходящо съотношение въглерод/азот. Когато почвата съдържа твърде много въглерод и недостатъчно азот, растителните остатъци се разпадат по‑бавно и червеите имат по‑малко храна. Прибавянето на компост или оборски тор подобрява усвояемостта и привлича повече червеи.

Видове дъждовни червеи

• Анецични (подземни) червеи – най‑известният представител е нощният червей (nightcrawler). Тези червеи достигат до 15 см дължина, живеят в дълбоките слоеве на почвата и ядат прясна органика близо до повърхността, като изхвърлят кастите си в тунели, които могат да достигат до 3 метра дълбочина.
• Епигеични (горно‑почвени) червеи – обитават горния слой на почвата, хранят се изключително с листни остатъци и са видими на повърхността. Тяхното тяло е камуфлирано, за да се предпазва от хищници.
• Ендогеични (подлистни) червеи – живеят под сухи листови натрупвания и дървени клони, имат светло сив цвят и обработват листа и други органични остатъци, обогатявайки горните слоеве с минерали.

Ползи за градината

Дъждовните червеи нямат зъби, а захапват материалите с устата и гърлото, овлажняват ги със слюнка и ги пренасят в стомаха, където ги смилат в кървавото (gizzard). След това чревният тракт завършва процеса, като част от храната се абсорбира, а останалото се изхвърля като кастинг – естествен тор, богат на микронутриенти.

Дейността на червеите стимулира развитието на почвени микроби, които ускоряват разпадането на органичната материя и правят хранителните вещества по‑лесно достъпни за растенията. Техните тунели подобряват аерирането, дренажа и позволяват на корените да проникват по‑лесно, което води до по‑здрави и по‑устойчиви растения.