Сукулентите обикновено се определят като растения с дебели, месести листа, които съхраняват вода, за да оцелеят в сух климат. Крассулата (паричното дърво), алоето и нолината (слоновата стъпка) са примери за сукуленти, отглеждани като саксийни растения, които могат да бъдат нападнати от цикадки. Тези малки, бързо движещи се насекоми се хранят със сока на растението-гостоприемник.
Има няколко вида цикадки, които увреждат сукулентите. Те са дребни – около 6 мм на дължина, тънки и с крила. Цветът им варира от зелен или жълт до червен или син. Младите форми приличат на възрастните екземпляри, но са по-малки и без крила. Насекомите са много подвижни и при обезпокояване могат да подскачат или да прелитат на кратки разстояния.
Цикадките имат пробождащо-смучещ устен апарат, с който изсмукват сока от листата, стъблата и цветовете. При хранене те оставят по листата дребни бели точици. Нападението води до увяхване, извиване и изсъхване на младите издънки. Според Калифорнийския университет цикадките са известни и с това, че по време на хранене пренасят вирусни заболявания по растенията. Освен това те отделят лепкава, сладка субстанция, наречена медена роса, върху която се развива гъбата, известна като черна коптоглава плесен. Тя може да покрие листата и да попречи на фотосинтезата, отслабвайки растението допълнително.
Цикадките могат да попаднат в дома ви с оранжерийни растения или с растения, които сте оставили навън през лятото. Затова ги огледайте внимателно, преди да ги поставите до други сукуленти или до останалите ви стайни растения. Насекомите са мобилни и могат да проникнат вътре през скъсани комарници или през прозорци и врати, които не затварят плътно. Проверете и запушете всички възможни входове към дома. Поддържайте двора и градината свободни от плевели, които могат да служат за убежище на цикадките – така ще намалите риска от заразяване както на външните, така и на вътрешните сукуленти.
Инсектицидите са ефективно средство срещу цикадките. Обработката на закрито е опасна, затова за стайни условия изберете по-безопасни варианти като инсектицидни сапуни или градинарски масла. Ако е възможно, третирайте растенията навън при подходящо време. Продукти, съдържащи активни съставки като хлорпирифос, цифлутрин, фенпропатрин, флувалинат, пиретрин + PBO или ресметрин, помагат в борбата с цикадките. Внимавайте винаги да проверите дали вашият сукулент е посочен на етикета на продукта, преди да го използвате.
Листни въшки по антуриумите: как да ги разпознаете и ефективно да се справите с тях
Съвети за отглеждане, избор и консумация на диня
Обучение на цветари: ключовите умения и знания за успешна кариера във флористиката
Може ли да се отглеждат сукуленти на открито? Практично ръководство
Най-бързо растящият хмел
Насекоми, атакуващи глициния
Газании – ярки, издръжливи цветя, но не сукуленти