Вредители по многогодишната гаура и ефективни методи за борба с тях

Многогодишната гаура – градинска красавица с нежни цветове

Бели цветове, реящи се над фини като тревичка стъбла, наподобяващи ято от деликатни пеперуди, превръщат многогодишната гаура (Gaura lindheimeri), известна още като „вълшебно цвете“, в незаменим акцент в градините. Растението е особено подходящо за зони 6 до 9 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA). Зрелищните цветове на това слънцелюбиво растение с височина между 90 и 180 см се появяват от късна пролет до края на есента, като с възрастта си придобиват красив розов оттенък. Наред с полезните пчели и колибри, които посещават цветовете за нектар, към тези грациозни орнаментални растения се стичат и няколко вредителя, хранещи се с листата.

Листни въшки

Няколко отделни, дребни и меки крушовидни листни въшки не представляват сериозна заплаха – те просто изсмукват хранителния сок от стъблата и листата на гаурата. Когато обаче жълтите, зелените, червените, кафявите или черните вредители започнат масово да се размножават, храненето им причинява увяхване на растението, пожълтяване на листата и често води до загиване на върховете на издънките. При меко време всяка женска от много от видовете листни въшки ражда по около дузина живи потомци дневно, а всяко от тях може да се размножава безполово едва седмица по-късно. Разрастващите се колонии остават прикрепени към стъблата и долната повърхност на листата, докато огромният им брой не принуди крилатите възрастни индивиди да мигрират към по-малко пренаселени растения. Освен това листните въшки покриват гаурата с прозрачна, лепкава субстанция, известна като медена роса. Пренасяните от вятъра спори на саждистата плесен, привличани от тази лепкава секреция, обезобразяват растенията с грозни черни пластове плесен.

Борба с листните въшки

При редовна проверка можете да спрете нашествието на листните въшки, докато броят им все още е малък, като просто отстраните засегнатите листа, без да нарушите декоративния вид на растението. При по-големи популации може да се окаже достатъчно силно напръскване на стъблата и листата със струя вода от градинско маркуче. Особено упоритите зараждания се третират с разтвор от 5 супени лъжици чист течен сапун без добавки в 1 галон (около 3,8 литра) вода, напръскан директно върху колониите от вредители. Инсектицидният сапун унищожава само насекомите, върху които директно попадне, затова препоръчително е да го приложите отново веднъж или дваж през следващите дни, за да гарантирате минимално оцеляване. Напръскването в облачен ден и последващото изплакване на растенията с вода след няколко часа ги предпазва от слънчеви изгаряния.

Скочници

Гаурата споделя уязвимостта на семейството на вечерната иглика (Onagraceae) към скочниците. В нейния случай виновникът е ябълковият скочник (Altica foliaceae LeConte) – блестящо насекомо с размер около 4 мм, зелено до синьозелено на цвят. Благодаря на дългите си задни крака, действащи като пружина, този вредител успешно избягва опасностите, подскачайки като бълха. Крилатите възрастни екземпляри зимуват под падналите листа и се появяват през пролетта, за да се хранят с младите листа и да снасят оранжевите си яйца. Черните ларви прогризват характерните канали по повърхността на листата, преди да се спуснат в почвата, където какавидират и завършват развитието си през следващите две седмици. Сериозните нашествия от скочници могат почти напълно да оголят растенията от листа.

Борба със скочниците

За нетоксично премахване на скочниците поставете близо до гаурата отворен буркан, частично напълнен с бира – той ще примами вредителите и ще ги удави. Ако предпочитате химическо решение, напръскайте растенията с разтвор от 3 до 5 супени лъжици концентриран пиретринов инсектицид, парализиращ бръмбарите, в 1 галон (около 3,8 литра) вода, като добре навлажнете двете страни на листата до точката на оттичане. Не забравяйте да използвате защитно облекло и очила, за да избегнете контакт с химикала.