Медена гъба по дъбовете: симптоми, превенция и лечение

Медената гъба – скритият убиец на дъбовете

Дори най-могъщият дъб (Quercus spp.) може да бъде победен от гъбично заболяване, което лесно се разпознава по меденокафявите гъбички, полепнали по ствола. В по-хладните умерени части от ареала на дъба – зоните 3 до 10 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) – тези гъбички се появяват в последния стадий на смъртоносното заболяване, известно като медена гъба по дъба. Когато дървото вече е образувало такива плодови тела, вътрешната му дървесина е изгнила и краят му е неизбежно близък.

Виновникът

Медената гъба (Armillaria mellea) оцелява в почвата или върху вече заразени пънове с години. Тя се развива под формата на черни, подобни на шнурове израстъци, наречени ризоморфи, които според специалистите по интегрирана защита на растенията към Университета на Илинойс могат да се разпространяват с до 50 см на месец. След като достигнат здрав дъб, ризоморфите отделят разяждащ гел, наситен с ензими, който частично разтваря клетъчните стени на фините всмукващи корени. След това гъбата прониква между клетъчните стени и се разпространява през корените към ствола. Активните ризоморфи продължават да обитават големите дъбови пънове дълго след гибелта на дървото гостоприемник. Заболяването напада и дървета, които вече са загинали от други гъбични инфекции.

Рискови растения

Медената гъба атакува близо 700 вида растения, сред които множество популярни декоративни храсти, широколистни и овощни дървета. Повишен риск от заразяване има при дървета, растящи на място със слаб дренаж, замърсен въздух или прекалено много сянка, както и на терени, освободени наскоро от гора или овощна градина. Уязвими са също дърветата и храстите с повреждания по корените или кората и тези, отслабени от суша, наводнение, вредни насекоми или други болести.

Симптоми и последствия

Докато медената гъба бавно обхваща всмукващите корени на дъба, дървото постепенно губи способността си да поема вода и хранителни вещества от почвата. Настъпва бавен упадък, който се ускорява с напредването на загубата на корени. Първите признаци включват забавен и недоразвит растеж, изсъхващи клонки и клони и общо отслабване. Листата преждевременно придобиват есенните си багри.

Ако подозираме зараза, обелете внимателно кората в долната част на ствола. Наличието на мека, напоена с влага бяла дървесина (забол), покрита с бели ветриловидни нишки с характерна гъбена миризма (мицел), е верен знак за инфекция. Ако от ствола вече израстват характерните купчини меденокафяви гъбички, заболът е в последен стадий на гниене и дървото не може да бъде спасено.

Как да предпазите дърветата си

Засаждането на места, където медената гъба вече е нападала други дървета или вероятно се намира в почвата – например в наскоро изсечени гори или стари овощни градини – практически кани заразата. Ако почиствате терен, отстранете и унищожете всички останали в земята корени с дебелина около 2,5 см и повече. Осигурете на дърветата добър дренаж и достатъчно слънчево освещаване.

Лечение на заразени дъбове

Срещу медената гъба не съществува ефикасен фунгицид. Ако установите болестта рано – преди тя да е засегнала голяма част от корените или кореновата шийка – отстраняването на почвата около шийката, за да може тя да се проветри и изсуши, понякога е достатъчно да спре развитието на гъбата. При силно заразени дървета единственото решение е тяхното отстраняване заедно с максимално голяма част от кореновата система и околната почва, което ги елиминира като огнище на инфекцията. При едри възрастни екземпляри обаче това често е непрактично.