Мравки в дъбовите гали: необичайната симбиоза, която защитава осите

Галите са растежни образувания по растенията, които могат да се появят по всяка част от растението, но са особено забележими по листата и младите клонки. Те се причиняват от реакция между растителните хормони и химични вещества, регулиращи растежа, които отделят насекомите, създаващи галите. Според ентомолозите от Университета на Флорида около 80% от всички гали, образувани от галотворни оси, се появяват именно по дъбовете. Осите стимулират растежа на галите, за да осигурят безопасно убежище, в което яйцата и ларвите им да могат да се развият спокойно.

Медена роса

Ларвите на галотворните оси са уязвими към атаки от паразитиращи насекоми. Затова някои видове от родовете Andricus, Disholcaspis и Dryocosmus са развили допълнителни механизми за защита освен физическата бариера, която самите гали предоставят. Ларвите произвеждат специален ензим, който превръща скорбялата в дървесината на дъба в захар.

При някои дъбове галите произвеждат толкова количество захар, че тя започва да изтича навън и се разлива по повърхността на кората, където привлича мравки. Тази сладка секреция, известна като медена роса, продължава да се отделя, докато ларвите вътре в галите остават активни.

Пазители на галите

Няколко вида мравки, сред които и известните аржентински мравки, се хранят с медена роса. Аржентинската мравка е широко разпространена в Калифорния. Тези малки кафяви насекоми достигат едва около 3 мм на дължина, но се отличават с изключителна агресивност към всеки враг на техния „хранителен източник“. Те безпощадно атакуват други насекоми, включително паразитоиди, опитващи се да нападнат ларвите на осите в галите.

Друг интересен вид са така наречените медени мравки, които използват стерилни женски особи за събиране на медена роса. Тези женски имат еластично коремче, способно да побере храна, тежаща до осем пъти повече от собственото им тегло. Работничките ги хранят непрекъснато, докато те станат твърде дебели, за да се движат. След това „живите складове“ се закачват за тавана на мравешкото гнездо и остават там, готови да снабдят колонията с храна при нужда.

Намаляване на паразитизма

Мравките, които пазят медената роса, оказват огромно влияние върху оцеляването на галотворните оси. В проучване от 1984 г., публикувано от Екологичното дружество на Америка, Дж. О. Уошбърн установява, че когато мравките бъдат възпрепятствани да достигнат до гали, произвеждащи нектар, паразитизмът се удвоява – скача от 25% на 48%.

Подобно проучване, проведено в Калифорнийския университет и публикувано от Кралското ентомологично дружество през 2004 г., показва още по-ясна зависимост: при липса на мравки броят на паразитоидите нараства с 36%, а броят на възрастните оси, успешно напуснали своите гали, намалява със 54%.

Как да контролираме проблема

Галите по листата обикновено не причиняват сериозни вреди на дъбовете, но образуванията по клонките и по-дебелите клони могат да доведат до значителни увреждания, а при силна зараза – дори до загиване на цялото дърво.

Пряката борба с галотворните оси е практически неефективна – ларвите са добре защитени от инсектицидите вътре в галите, а възрастните индивиди рядко се забелязват. Много по-добра стратегия е контролът върху мравките. Без своите пазители осите стават лесна плячка за естествените си врагове, най-вече паразитните оси, които сами ще ограничат популацията им. За борба с мравките, пазиещи медена роса, ефективно средство са примамковите станции, специално проектирани за външна употреба.