Гоферите обожават да се хранят с магнолии

Когато става дума за гофери, Карл Спаклър от комедията „Кадишак“ беше абсолютно прав, когато каза: „...вредителят никога не се отказва — никога.“ Тези дребни подземни гризачи могат да се превърнат в истинско бедствие за градинарите — те безспирно нагризаха корените и месестите части на множество растения, включително магнолия (Magnolia spp.), и в крайна сметка ги погубват. Хранейки се само с растителност, един лаком гофър може с времето да унищожи цяла градина. Гоферите също прегрыза тръбите на поливните системи и затрудняват косенето на тревата, оставяйки характерните си полумесецовидни купчини пръст из целия двор.

Характеристики на гоферите

На бегъл поглед върху обикновения джобен гофър от рода Thomomys е трудно да повярвате, че този 15–25-сантиметров гризач с надути бузи е способен да съсипе цяла градина, но той е прекрасно оборудван именно за това. Гоферите притежават големи предни лапи с остри нокти и мощна предна част на тялото, идеални за прокопаване на тунели в почвата. Освен това разчитат на чувствителни мустачки, които ги ориентират в тъмните ходове, които сами изкопават, както и на външни бузни торбички, подплатени с козина, в които пренасят храна и строителни материали за гнездото.

Джобните гофери живеят в сложна система от подземни ходове, която може да обхване площ от 20 до 200 квадратни метра. Обикновено водят самотен начин на живот, освен по време на размножителния период или когато женската отглежда малките. Продължителността им на живот е около три години, а женската ражда едно до три котила годишно, всяко с по пет-шест малки. Без навременен контрол гоферите лесно превръщат една градина в собствен неограничен бюфет.

Признаци за наличие на гофери

Купчините свежа пръст, които гоферите образуват, докато копаят тунели и изваждат рохкава почва на повърхността, са най-сигурното доказателство за тяхното присъствие. Купчините имат характерни запушени отвори. След като забележите купчините, скоро ще откриете и признаци на щети по растенията. Гризачите се ориентират чрез острото си обоняние, за да локализират растенията, и понякога издърпват цели растения под земята в тунелите си.

Въздействие върху магнолиите

Тъй като зрелите магнолии са едри растения, гоферите е по-малко вероятно да ги унищожат, отколкото младите и дребни екземпляри. Фиданките от магнолия са особено уязвими към атаките на гоферите. Растенията може да имат нужда от цели 10 години след засаждането, за да аклиматизират напълно на мястото си и да започнат да цъфтят. Повърхностната коренова система на магнолиите ги прави идеална мишена — гоферите нагризаха корените и кората, докато потокът на хранителни вещества в растението не бъде прекъснат и то не загине.

С благоуханните си, ефектни цветове и лъскави листа магнолиите често са наричани аристократите на южния пейзаж. Съществуват над 80 вида магнолии, като в зависимост от вида или сорта те са устойчиви в климатичните зони 4–9 по класификацията на Министерството на земеделието на САЩ. Някои са листопадни, други — полувечнозелени или вечнозелени, а цветовете им варират между розово, лилаво, червено, жълто и бяло. Цъфтежът на магнолиите обхваща периода от ранна пролет до лятото.

Методи за борба

След като установите, че гофери повреждат вашите магнолии, колкото по-рано предприемете действия, толкова по-големи са шансовете ви да спасите растенията. Двата основни метода за контрол са употребата на отрови и улавянето с капани.

Ако решите да унищожите гоферите с отрова, поставете стръвта в основен, активно използван тунел. Най-ефективната стръв е зърно, третирано със стрихнин, което убива вредителя още с една доза. Ако обаче в домакинството има деца или домашни любимци, по-безопасна алтернатива са антикоагулантните примамки. Техният недостатък е, че за постигане на същия ефект е необходима значително по-голяма количество.

Улавянето с капани също е доказано ефективен метод срещу джобните гофери. Най-разпространените видове капани са двузъбите щипкови капани и кутийните капани тип „удушител“. Открийте основния активен тунел с помощта на сонда, след което го разширете достатъчно, за да поставите капаните в двойки, обърнати един към друг — така гоферите ще бъдат хванати отвсякъде, откъдето идват по тунела. Проверявайте капаните редовно и ги презареждайте при необходимост. Ако в рамките на няколко дни не сте хванали нищо, опитайте да ги преместите на нови места.