Как гофърите променят ландшафта

Гофърът (Thomomys spp.) е представител на семейството на гризачите, което обхваща и катериците, бурундуките, полевките и къртиците. Целият му живот преминава основно под земята, в сложна система от взаимосвързани тунели и леговища, всяко със своето предназначение. Дейността на гофърите променя ландшафта по няколко начина — най-видимо чрез дупките и могилите, които често се появяват именно на най-неподходящите места.

Описание

Най-разпространеният вид е джобният гофър, наречен така благодарение на торбичките в бузите си, с които пренася храна и материали за строежа на гнездото. Повечето екземпляри достигат 15–25 см на дължина и имат сиво-кафява до кафява козина, която не се слепва във влажната почва, както и мощни предни крака, оборудвани с едри нокти. Гофърите имат малки уши и очи, а чувствителните вибриси по муцуната им помагат да се ориентират в тъмните тунели. Устните им се сгъват назад зад четирите едри остри зъба, за да не попада пръст в устата им по време на копаене.

Влияние върху ландшафта

Основният начин, по който гофърите променят терена, са могилите, които оформят при прокопаване, и отворите, които откриват по мрежата от ходове. Гледани отгоре, входните и изходните могили имат характерната форма на полумесец, а един екземпляр може да изгради няколко такива само за ден. Когато прокопава почвата, гофърът отнася изкопания материал обратно към отвора на дупката и го натрупва от едната ѝ страна. Само един гофър е способен да създаде система с дължина до 450 фута (около 137 метра) тунели за много кратко време.

Други ефекти

Докато се заравя, гофърът изяжда всеки корен, луковица или сочено стъбло, което намери по пътя си, като по този начин унищожава растенията. Храни се основно с това, което открива под земята, но понякога напада и растения, растящи в непосредствена близост до тунелен отвор, и ги издърпа надолу в леговището. Този тип отвор, наричан „хранителна дупка“, няма характерната пръстена могила, която се вижда край останалите отвори. По този начин гофърите са способни да опустошават морави, цветни и зеленчукови градини, както и декоративни храсти и дървета.

Полза или вреда?

Влиянието на гофърите се преценява според мястото, където се проявява. В добре поддържани морави, градини и голф игрища то очевидно е нежелано и вредно. В други райони обаче, например върху обработваеми земи, дейността им може дори да се окаже благоприятна за селското стопанство, защото тунелите аерират почвата и задържат дъждовна вода, която иначе би причинила ерозия. Според Департамента по рибарство и диви животни на щата Вашингтон един джобен гофър може да изнесе на повърхността около тон почва годишно. Изоставените от гофърите тунели с времето се запълват с пръст, а всички оставени отпадъци — остатъци от гнездата, изпражнения и запаси от храна — се превръщат в дълбоко вградено естествено торене. Могилите погребват растения, които се разграждат и постепенно повишават плодородието на почвата.