Предимства и недостатъци на петрохимичните торове

Петрохимичните торове, сред които са безводният амоняк, амониевият нитрат, карбамидът (урея) и азотната киселина, се произвеждат чрез използване на природен газ като източник на водород и като гориво за химичната реакция, при която се образува торът. Химичните торове са евтин и удобен източник на азот за растенията, но тяхното производство и употреба имат сериозна цена за околната среда.

Разходи

Въпреки че производството на петрохимични торове зависи от променливата цена на природния газ, средната стойност на химичните торове обикновено е по-изгодна в сравнение с тази на органичните. Химичните торове могат да се произвеждат в големи мащаби в индустриална среда, а самият процес е относително прост от химична гледна точка. Петрохимическата индустрия може да концентрира производството на торове в райони, където природният газ е изобилен и евтин. Когато цената на газа се покачва, някои компании успяват да използват алтернативни въглеводородни горива като енергиен източник в производството.

Наличност на хранителни вещества

Петрохимичните торове осигуряват постоянен източник на азот, докато при органичните торове съдържанието на азот може да варира непредсказуемо. Концентрацията на азот в химичните торове е висока и лесно поддаща се на точно измерване. Освен това азотът в петрохимичните торове е веднага достъпен за растенията след нанасяне, докато в някои органични торове той става усвоим едва след разграждане с течение на времето.

Парникови газове и замърсители

Производството на петрохимични торове е значителен източник на замърсители. Въглеродният диоксид и другите парникови газове са страничен продукт от този процес и обикновено се изпускат директно в атмосферата, където могат да окажат негативно въздействие върху качеството на въздуха и климата. Производството на торове генерира и голямо количество токсични химикали, които понякога се отделят във въздуха и водите около производствените обекти.

Безопасност

Някои петрохимични торове, като безводния амоняк и амониевия нитрат, са потенциално взривоопасни и създават рискове както при производството си, така и в готов вид. През 2013 г. взрив в завод за торове в градчето Уест, щата Тексас, уби 15 души и повреди 350 жилища; веществото, предизвикало експлозията, беше амониев нитрат. Поради възможността да бъдат използвани от терористи и престъпници, химичните торове представляват и риск за обществената сигурност.

Въздействие върху почвата

Някои органични торове и компости помагат за подобряване структурата на почвата и стимулират развитието на полезни микроорганизми. Петрохимичните торове, напротив, само доставят прости хранителни вещества директно до растенията и не оказват никакво положително влияние върху структурата или екологията на почвата.

Заключение

Петрохимичните торове предлагат бърз, надежден и рентабилен начин за снабдяване на растенията с азот, което ги прави незаменими за съвременното селско стопанство. От друга страна, тяхното производство е свързано с замърсяване на въздуха и водите, рискове за безопасността и липса на ползи за здравето на почвата. Изборът между химични и органични торове трябва да се основава на внимателно претегляне на разходите, нуждите на културите и дългосрочното въздействие върху околната среда.