Традиционните (heirloom) семена се предават от поколение на поколение. За разлика от хибридните, те са отворено опрашени и запазват характерните вкусове, аромати и текстури на плодовете и зеленчуците. Сред тях се крият редки сортове, които са трудни за намиране, но си заслужават усилията. Ако отглеждате редък сорт, съхранявайте семената чисти, като ги отдалечите от други разновидности.
Съществуват стотици традиционни домати, предлагащи разнообразие от вкусове. Тъй като доматите се самоопрашват, няма риск от нежелано кръстосано опрашване. За редки сортове опитайте Black Kim Tomato – произхождащ от Черно море, или Black Prince от Русия, подходящ за по-хладен климат. За съхранение на семената изстискайте плода, добавете вода и оставете сместа да ферментира до 4 дни при стайна температура. След отделяне на семената, излейте пулпата, разпределете семената в тънък слой и ги оставете да изсъхнат. Съхранявайте в хладно място – семената могат да издържат до 10 години.
Традиционните бобови култури се различават по вкус, размер, цвят и адаптивност към климата. За редки варианти засадете Pink Tip Half Runner Bean от Апалачските планини във Вирджиния или екзотичния Southern Willow‑Leaved Lima, който достига до 6 м височина. За да запазите чистотата на семената, оставете достатъчно разстояние между лозята, за да не се преплитат. Съберете зрели бобчета, издърпайте цялото растение и го изсушете в сенка няколко седмици преди обелване и съхранение.
Царевицата се опрашва от вятъра, затова различните традиционни сортове трябва да се държат на разстояние поне 180 метра (около половин миля) един от друг, ако желаете чисти семена. Сред редките сортове са Pod Corn – примитивна царевица с кочани до 30 см, и Zea Mays Japonica – декоративна с кремави и розови ивици, достигаща 1,8 м височина. За събиране на семена Университетът Клемсън препоръчва да отглеждате минимум 200 растения в голям блок. Някои градинари поставят хартиени торбички върху кочаните и ръчно опрашват желаните зърна.