Шезлонгът, известен още с френското си название „chaise longue“ или английската форма „chaise lounge“, е мебел, която поддържа гърба като стол, но разполага с удължено седалище, на което удобно се поставят и краката. Четене, гледане на телевизия или ръкоделие – това са само част от практическите приложения на този комфортен мебелен артикул.
Шезлонгите имат облегалка по късата си страна, а по дългите страни – ниска подлакътница или изобщо никаква. Ако мебелът има облегалка и в двата си края, тя вече се нарича дневно легло.
Шезлонгът предлага удобно място, където един човек може да полегне с вдигнати крака по цялата му дължина. Моделите без подлакътници могат да служат и като пейка, на която няколко души да седят перпендикулярно на облегалката.
Съществуват шезлонги за вътрешна и външна употреба. Градинските модели често имат регулируема облегалка, която позволява както напълно хоризонтално положение, така и удобна седнала поза за четене или слънчеви бани.
На френски тази мебел се нарича „chaise longue“, което буквално означава „дълъг стол“. Англоговорящите обаче погрешно заменят думата „longue“ с „lounge“, тъй като именно почивката и отпускането са типичните дейности, свързани с тази мебел.
Мебели от този тип са познати още от древен Египет, а подобни изделия са използвали и древните гърци и римляни. Съвременният вид на шезлонга добива популярност във Франция през XVIII век, когато се превръща в символ на лукс и комфорт в аристократичните домове.
Шезлонгите често се поставят пред камини или панорамни прозорци, защото за разлика от диваните не пречат на обзора към тези архитектурни акценти и запазват откритото усещане в помещението.