Формата на мебела, който днес наричаме „османка“, се е променял значително през вековете. Изданието на Encyclopaedia Britannica от 2008 г. я описва като „дълбоко тапицирана седалка с произволна форма, със или без облегалка, внесена в Европа в края на XVIII век от Турция, където, застлана с възглавници, тя представлявала централният елемент на домашното сядане“. Това определение звучи повече като диван, но днешните османки наподобяват скромно тапицирано столче за крака.
Онлайн етимологичният речник от 2010 г. проследява думата „Ottoman“ до 1585 г., когато тя за първи път се появява във френски език като заемка от италианското „Ottomano“. Италианската дума от своя страна произхожда от арабското „Uthmani“ – прилагателно, образувано от мъжкото лично име „Усман“, което в Турция се произнася „Осман“. Именно Осман I дава името си на основаната от него Османска империя. Интересен факт е, че в Англия лорд Байрон използвал варианта „Othman“.
В източните култури племенните владетели имали обичая да се полегават на широки дивани – именно затова тази мебел започнала да се свързва с османците и техния начин на живот.
Султаните, императорите и кралете се радвали на лукса да си почиват краката върху меко столче, докато седят величествено на троновете си. Така османката постепенно престанала да бъде диван за полегане, но идеята за комфорт и почивка се запазила – просто преминала в по-компактната мека поставка за крака.
Историческите събития също допринесли за размиване на значението на термина. Когато османката била възприета от средната класа във Франция в края на XVIII век, се оформили две различни теории за нейния произход.
Според първото виждане произходът на османката е свързан с египетската кампания на Наполеон Бонапарт от 1798 г. По това време Египет бил част от Османската империя. В знак на тържество над завоеванието на тази част от Близкия изток, традиционното столче за крака било преименувано на „османка“. Европейците с видимо задоволство си почивали краката върху символ на една от най-могъщите империи в света – истинска демонстрация на превъзходство.
Съществува и по-мрачна интерпретация. Османските турци били печално известни със своята жестокост, а враговете на империята често били подлагани на продължителни мъчения. Оцелелите трябвало да държат увредените си крака вдигнати, за да се възстановят – а за целта им били нужни специални столчета, които станали известни като „османки“.
Най-правдоподобното обяснение обаче остава значително по-простото: пътуващите към Близкия изток и Балканите забелязали подобни столчета, използвани в джамии и храмове, и ги донесли у дома. Търговците дали на мебела името „османка“, а то бързо се разпространило из Франция и цяла Европа, където се използва и до днес.