# Механичните инженери възприемат света през призмата на силите. Всички сили могат да се разделят на статични – неизменни, като гравитацията, и динамични – произтичащи от движение. При статичното инженерство се създава структурна здравина, която директно компенсира всяка статична сила. Първо се осигурява достатъна способност за поемане на статичните натоварвания, след което се разглеждат изискванията за живи натоварвания.
Живи натоварвания
Живите натоварвания са динамични сили, които се променят – например хора, които се движат в сградата. Статичните натоварвания са постоянни, като собственото тегло на конструктивните елементи. Гредите се проектират да издържат както на собственото си тегло и други статични маси, така и на очакван диапазон от живи натоварвания – например група от десетина души, преминаващи през пода, и вятър със скорост 85 mph, който предава натоварване към гредата през външните стени и ребрата.
Статични натоварвания
Статичните натоварвания са сили, които не се променят. Може да се представи като натоварване върху конструкцията, ако не се вземат предвид живи натоварвания като хора, вятър или снеговалеж. При проектиране гредата се изчислява да поема статичните натоварвания и живите натоварвания с предвиден резерв за безопасност.
Момент на сила
Моментът на сила е ключово понятие в статичното инженерство на греди и други конструктивни елементи, като трикове. Той описва склонността на сила да предизвика въртене около ос – същността на лоста. Моментът може да се разглежда и като потенциална (скрита) енергия – лостът не е задължително да се движи, но трябва да притежава механичен потенциал за действие.
Неутрализиране на моментите на сила
Конструктивните елементи се подреждат така, че да неутрализират всички моменти на сила със съпротивляващи се сили и достатъчна добавъчна здравина за всяко възможно живо натоварване. Това е особено видимо в уеб триковете, където единият наклонен елемент се компенсира от обратен елемент. При гредите напрежението или други проектирани сили противодействат на моментите с необходимата допълнителна здравина, за да се изпълнят всички структурни изисквания.
